Кой се страхува от новата левица? | Новини и анализи от България | DW | 30.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой се страхува от новата левица?

Защо българската левица има нужда от свеж въздух? Как ще се отрази евровотът на парламентарната конфигурация? Изпада ли България във външнополитическа изолация? Георги Папакочев разговаря с евродепутата Ивайло Калфин.

Ултиматуми, изключване и самоизключване, снемане на политическото доверие, разколници, замразяване, предателство - това са най-често използваните термини в политическата лексика на българската левица, след като бившият президент и някогашен лидер на БСП Георги Първанов реши да възстанови своя проект АБВ и да предложи отделна листа за евроизборите през май. Непартийна, но ключово важна фигура в новата формация е сегашният евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин, който предстои да оглави списъка на кандидатите за евродепутати от отцепническата формация.

АБВ като ябълка на раздора

Проектът АБВ взриви не толкова БСП, колкото нейното ръководство и схемата, по която то действа, коментира за Дойче веле Калфин, който е убеден, че в момента има нужда от по-свеж въздух не само в българската политика, но и в левицата. "Много пъти поставяхме пред ръководството на БСП важни въпроси, но то по никакъв начин не ни обръщаше внимание, така че тъкмо то сега изглежда притеснено. Очевидно притеснението е значително, защото като наблюдавам силата на реакцията срещу нашата инициатива - тя съвсем не е малка. Целта ни не е да се борим срещу БСП и да мерим подкрепа, електорат или друго с нея и не това е основният проблем между нас", коментира левият евродепутат.

"Подобен вид разделения са факт не само в България, но и в доста други държави, включително и в групата на социалистите в Европейския парламент. Ние не сме изключение и макар, че всеки от нашето политическо семейство би искал да види повече движение към обединение, отколкото към паралелни писти, ситуацията в България предполага тъкмо това", пояснява Ивайло Калфин.

Iwajlo Kalfin ehemaliger Außenminister Bulgarien

Всички учредители на АБВ са с убеждения, опит и политическо минало в левицата

Евроизборите не са определящи

"Всички, които учредихме АБВ, сме с убеждения, опит и политическо минало в левицата, а и още при обявяването на намерението ни за отделна листа ясно заявих, че целта ни е да бъдем отново в групата на социалистите в Европейския парламент", припомня Калфин. Според него евроизборите съвсем не са толкова определящи за вътрешните процеси в България и той далеч не е привърженик на тезата, че те могат да предизвикат предсрочен парламентарен вот. "Съвсем очевидно е, че евровотът няма да доведе до промени в парламентарната конфигурация, нищо по-различно няма да има и извън парламента. Просто тези, които сега искат оставката на правителството, ще продължат да я искат и през май", прогнозира евродепутатът.

Ивайло Калфин не може да си обясни защо БСП отдава на предстоящите евроизбори толкова решаваща роля. "Връзката на евровота с вътрешната политическа конфигурация, със стабилността на правителството и единството на левицата се прави от самата БСП. Те дори си поставиха цел, която аз продължавам да не разбирам - че ако БСП и ДПС имат повече от половината депутати на евровота, това е свидетелство за доверието в подкрепяното от тях правителство. Не мисля, че това е така", категоричен е Ивайло Калфин.

Има ли подмяна на интересите?

Дали България изпада във външнополитическа изолация, както твърдят някои наблюдатели, и възможно ли е преориентирането на българските външнополитически и икономически интереси в посока, различна от ангажиментите на страната към ЕС и НАТО? "Това е така и мен този факт също ме притеснява", признава бившият български външен министър. Той е категоричен, че основните български интереси и направеният избор с ЕС и НАТО не следва да бъдат подменяни.

Sitzungssaal im Europaparlament Brüssel

Евровотът няма да промени българската парламентарна конфигурация, смята Калфин

"Изолация е може би силно определение, което аз не бих използвал, но ми се струва, че българското правителство трябва да проявява доста по-сериозна външнополитическа активност. Едно официално посещение в чужбина не е само протоколен жест, то трябва да има съдържание, да разполага с теми, по които да се разговаря с партньорите, да бъдат предложени инициативи - тъкмо това е ролята на външната политика. Ние трябва да формулираме интересите си, да търсим съюзници в тези интереси, да бъдем фактор, за да ни се обръща внимание. Иначе едва ли някой ще се затъжи, че българският премиер или президент не е пътувал никъде", казва Ивайло Калфин.

В този контекст отношенията между България и Германия имат много важно място в българската външна политика, допълва бившият външен министър. В момента ЕС се трансформира, променят се институции, структури, а Германия е една от най-активните държави-членки в тези процеси. "В чисто двустранен план Германия е един от изключително важните партньори на България във всички видове отношения - от политическите и икономическите, през правната среда до начина, по който германските фирми се чувстват в България. Германският бизнес очаква много активна политическа подкрепа за онова, което прави в страната, и ние трябва да имаме предвид този факт“, казва пред Дойче веле левият евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин.

Редакцията препоръчва