Кой печели от края на ′′Южен поток′′? | Новини и анализи от Европа | DW | 02.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кой печели от края на ''Южен поток''?

Заради неотстъпчивата позиция на Брюксел и София Кремъл се видя принуден да спре един от най-важните си енергийни проекти - "Южен поток". Това е лично поражение за Путин и добра новина за Турция, твърдят германски медии.

Лично поражение за Путин - така "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" коментира решението на Русия да спре "Южен поток". Този газопровод беше един от приоритетните проекти на Кремъл, а президентът Путин от години лично го рекламираше, припомня изданието. Тръбата, която трябваше да заобиколи Украйна, преминавайки по дъното на Черно море, а после през България и Сърбия в западна посока, имаше много противници. ЕС отказваше да се примири с обстоятелството, че руският концерн "Газпром" ще е едновременно и доставчик на горивото, и оператор на тръбата. В крайна сметка обаче сметките на Кремъл провали не друг, а България, коментира изданието и припомня позицията на българския президент Росен Плевнелиев, изразена неотдавна в разговор с "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". В това интервю, което намери широк отзвук и в Русия, Плевнелиев беше заявил, че България иска проектът да бъде реализиран, но не и в нарушение на европейското право. Българският държавен глава беше казал още, че Русия е допуснала огромна грешка, подценявайки Европейската комисия. А това, че сега президентът Путин и шефът на "Газпром" Милер аргументираха решението си с поведението на ЕС и България, показва, че Кремъл се е убедил в решителността на Брюксел и в проевропейската позиция на българския премиер Бойко Борисов. В същото време обаче е факт, че Борисов просто няма друг избор - защото е наясно, че София не може да спечели тази битка с Еврокомисията, коментира изданието.

Ролята на София

Австрийският вестник "Ди Пресе" припомня някои от събитията, довели до отказа на Русия от проекта "Южен поток". След масивен натиск от страна на Брюксел и Вашингтон, през месец юни България обяви, че преустановява строителните работи по газопровода. САЩ разкритикуваха най-вече факта, че изграждането на отсечката от тръбата през българска територия бе възложено на руски консорциум, а ЕК отхвърляше проекта заради това, че е в нарушение на Третия енергиен пакет на ЕС. Без участието на България проектът стана неизпълним, посочва и онлайн-изданието на списание "Шпигел", припомняйки, че тръбата по дъното на Черно море трябваше да излезе на повърхността край пристанище Варна.

Bulgarien South Stream Pipeline

Кадър от август 2014 година: пристанище Варна, доставка на нови пратки тръби за морската част на газопровода "Южен поток"

Други причини за спирането на проекта са поевтиняването на петрола на световните пазари и икономическите проблеми на Русия в резултат от западните санкции заради кризата в Украйна. Наблюдатели допускат, че това също е допринесло за решението на Русия да се откаже от "Южен поток", посочва "Шпигел", а "Зюддойче Цайтунг" добавя, че падащите цени на газа засилват съмненията относно рентабилността на проекта. За да е печеливш "Южен поток", цената на газа трябва да бъде между 9,50 и 11,50 долара за милион BTU (британска термична единица, равняваща се на 28 куб.м.). А в момента газът в Европа се продава на цени между 6 и 9 долара, казва в интервю за Ройтерс експертът от Международния институт за стратегически изследвания Пиер Ньоел.

Двама се карат, Турция печели?

От спирането на "Южен поток" може да спечели най-вече Турция, която подписа с Русия меморандум за изграждането на офшорен тръбопровод за 63 милиарда кубически метра газ годишно - същото количество, което трябваше да тече през "Южен поток". Освен това Путин обеща, че от 2015 година Русия ще намали с 6 процента цената на руския газ за Турция. След Германия, Турция е вторият най-голям потребител на руски природен газ, припомня "Зюддойче Цайтунг".

Редакцията препоръчва

Реклама