Кой мръзне вкъщи през зимата: 30% от хората в България, 0,3% от швейцарците | Новини и анализи от Европа | DW | 04.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Кой мръзне вкъщи през зимата: 30% от хората в България, 0,3% от швейцарците

Българите са първи по "енергийна бедност": близо една трета от хората в България не могат да отопляват достатъчно жилищата и къщите си. На другия полюс е Швейцария - там с този проблем се сблъскват едва 0,3% от хората.

В цяла Европа българите мръзнат най-много в жилищата си през зимата. Швейцарският новинарски портал Nau.ch съобщи през януари, че 30,1% от хората в България не могат да си позволят достатъчно отопление през студения сезон. За сравнение: в Швейцария този процент възлиза на 0,3.

Пандемията допълнително влошава ситуацията

"Енергийна бедност" - така социолозите наричат недоимъка, който държи хората на студено през зимата. За него става дума и в един актуален доклад, който потвърждава незавидното положение на българите. "През зимата на 2020-2021 стотици милиони европейци са принудени да останат по домовете си заради локдауна и ограниченията, наложени заради пандемията от коронавирус. За много от тях това означава да стоят в зле отоплени жилища, което е не само неприятно, но създава и заплаха за здравето им", четем в началото на доклада, изготвен от Института "Жак Делор".

Според доклада, през миналата зима общо 30 милиона европейци са мръзнали поради невъзможността да отопляват адекватно жилищата и къщите си. А в условията на пандемия този проблем се задълбочава. Най-силно засегнати са хората в държавите от Южна и Източна Европа, където сградите са най-зле изолирани срещу студ, посочват експертите. България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър - това са държавите, където най-голям процент от хората нямат възможност да си осигурят достатъчно топлина през студените месеци.

Тома Пелерен-Карлен, който е един от съавторите на доклада, обяснява пред изданието "Юрактив" защо тези хора страдат допълнително в условията на пандемия. "В резултат от Ковид-19 два фактора оказват особено отрицателно въздействие върху енергийно бедните домакинства. Първо: заради икономическата криза много хора губят доходите си и общият брой на заплашените от бедност расте. Второ: хората са принудени да прекарват повече време в жилищата или къщите си заради локдауна, заради вечерния час и заради останалите мерки, свързани с борбата срещу коронавируса. А това повишава разходите за енергия", посочва експертът.

Хората с ниски доходи и живеещите в социални жилища в момента са особено силно засегнати от "енергийна бедност". Авторите на доклада посочват, че в лоши жилищни условия живеят повече жени, отколкото мъже. Появяват се обаче и нови групи, заплашени от "енергийна бедност" - например студентите или самонаетите, които пандемията поставя в особено трудно положение.

Пари за проекти има, но дали ще бъдат употребени правилно?

Отдавна е установено, че най-ефикасната мярка за по-добро отопляване на жилищата през зимата е уплътняване на изолацията и реновиране на сградите. Миналата година Европейската комисия стартира инициатива за реновиране на жилищния фонд, за да се подобри енергийната ефективност. За тази цел са предвидени гигантски средства: общо 750 милиарда евро. Тези пари трябва да помогнат на националните правителства да подобрят изолацията на жилищните сгради и да подобрят живота на обитателите им.

Политическата воля е налице, но дали това е достатъчно? Тома Пелерен-Карлен изразява пред "Юрактив" опасението си, че парите може и да не отидат за реновиране на жилищните сгради. Той изрично посочва като пример България, където европейските средства според него могат да бъдат изхарчени за газовата инфраструктура. Тъкмо поради това той настоява Еврокомисията да въведе съвсем ясни правила. Пелерен-Карлен смята, че в съответните национални планове една част от парите задължително трябва да се предвидят за "енергийно бедни" домакинства, а освен това и за най-бедните общини.

 

Подобно съдържание