Кой лъже за бежанците в България? | Новини и анализи от България | DW | 29.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой лъже за бежанците в България?

Някои реакции след доклада на Хюман Райтс Уоч за положението на бежанците в България много напомнят на подхода в Путинова Русия - всеки, който изрича истини и назовава нередности, бива обявен за лъжец и измамник.

В България бежанците биват гонени от граничните власти, държани като затворници в унизителни условия, обявявани за заплаха за националната сигурност, преследвани и нападани по улиците, а накрая изхвърляни от домовете, в които законно са се настанили. Дотук нищо ново. Новото е, че за проблема вече се говори така, както и в Путинова Русия: всеки, който изрича в прав текст нередности като изброените по-горе, бива обявен за лъжец и измамник.

Така се случи в неделя например, когато председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев обвини в лъжа Хюман Райтс Уоч. В интервю за БНР той каза, че в доклада на международната организация за положението на бежанците в България „няма нищо вярно“.

"Лъжите" на Хюман Райтс Уоч

Междувременно стана ясно какво се посочва в доклада на правозащитниците: че въпреки своите международни ангажименти България ограничава достъпа на бежанци (за целта е увеличила граничарите си с 1 500 души и е започнала да строи 33-километрова стена па границата с Турция), а тези, които все пак биват допуснати да влязат в България, в много от случаите биват настанявани в мръсни, претъпкани и порутени сгради без вода и отопление, а и без достатъчно храна.

Nikolay Chirpanliev Flüchtlingsagentur Bulgarien

Николай Чирпанлиев

В интервюто Чирпанлиев каза, че твърденията са неверни, и изброи поне три измами, извършени, според него, от Хюман Райтс Уоч: организацията била инсценирала лоши условия в лагерите, които после заснела; освен това хората на Хюман Райтс Уоч били писали доклада си по съмнителни източници, тъй като сред тях липсвала Държавната агенция; и трето: Хюман Райтс Уоч вероятно била алармирана от каналджии, чийто бизнес с нелегалните имигранти българската държава била провалила.

Този речник и подход са като в Путинова Русия. Само там критиците биват обявявани за лъжци и престъпници, в краен случай - за чуждестранни шпиони. По всичко личи, че изявлението на Чирпанлиев не е просто лична позиция. Преди седмица същите обвинения по адрес на Хюман Райтс Уоч изрече и вътрешният министър Цветлин Йовчев. Пред агенция „Фокус“ той заяви, че докладът на Хюман Райтс Уоч бил пълен с „фрапиращи лъжи“ и „клевети срещу България“. Само че тези оценки се отнасяха не до написаното за бежанските центрове, а до написаното за гранични войски.

"България на българите!"

Двамата не коментираха ръста на нападения срещу чужденци, нито пък речта на омразата, възприета от редица медии и отделни политици. Не коментираха и многобройните български източници, които от месеци повтарят това, което днес Хюман Райтс Уоч съобщи от Ню Йорк. Не се решиха да говорят за самите бежанци като за хора, не се обърнаха към българите с призив да окажат помощ на страдащите.

Малко след обвиненията по адрес на Хюман Райтс Уоч „Нова телевизия” разпространи кадри от село Розово край Казанлък - място, в което три сирийски семейства се настаниха съвсем легално, но бяха принудени да се махнат - заради протестите на местните жители, които призоваваха „България да остане за българите”. Камерите показаха група уплашени хора, които развяваха българския трибагреник. Развяваха и убеждението, че селото им е застрашено от потенциални престъпници с нечистокръвен произход.

Syrische Flüchtlinge in Bulgarien

Кадър от бежанския център в Харманли

Ако България наистина е тръгнала по пътя на Путинова Русия, следващата стъпка на българските власти би трябвало да е следната: да насърчат с думи или пък с мълчание действията на хората от село Розово. Точно това прави Кремъл, когато група „истински“ руснаци пребие или изгони някое „лице от кавказка националност“ - или мълчи, или говори абстрактно за нуждата от мир. Не осъжда нападателите, а точно обратното дори: почти открито им симпатизира. С това окрилява следващите нападатели и обезсърчава гласовете на разума. Ако погледнем отново към село Розово, ще видим, че червената линия е вече прекрачена: камъните вече летят, а мълчанието на държавата ги насочва все по-прецизно към целта.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание