Кой кого не иска: България бежанците или бежанците България? | Новини и анализи от България | DW | 22.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой кого не иска: България бежанците или бежанците България?

Защо повечето бежанци искат да се махнат час по-скоро от България: защото се чувстват нежелани - или защото предпочитат да живеят в Германия например? Три чужди издания пишат за проблемите на България с бежанците.

След като списание "Шпигел" помести в началото на май репортаж за сирийски бежанци, избягали от България, темата сега продължава германският публицист Норберт Мапес-Нийдик на страниците на "Везер Курир". "Най-суровата граница на Европа" е озаглавен неговият репортаж от малкото турско селце Узгач, което се намира непосредствено до "обетованата земя" на име Европейски съюз. "България обаче не е "обетована земя". За бежанците тя не е дори преддверието към нея, а по-скоро препятствие", пише германският журналист. Дори хората, които преминават границата легално, пристигайки от приветливия Одрин в западналия Свиленград, никога не биха си помислили, че стъпват в "клуба на богатите", се казва по-нататък в репортажа. Който подаде молба за убежище в България, първо попада в затвора, понякога е принуден в продължение на часове да стои гол "за проверка", рискува да бъде бит и заплашван и нерядко му се налага да дава подкупи на служители или лекари. А онези, които все пак успеят да се доберат до "закрилата на държавата", често се оказват буквално на улицата, гласи унищожителната равносметка на журналиста.

Заедно с Италия и Гърция, България е сред страните, които посрещат най-много бежанци. Повечето от тях всъщност са се запътили към други европейски държави - предимно към Германия и скандинавските страни, но за разлика от Италия, която приема бежанците без да ги регистрира и после ги пропуска на Север, България взима твърде насериозно ролята си на пазач на европейските граници, пише Мапес-Нийдик.

Оплакванията на бежанците не отговарят на истината?

Във връзка с обвиненията срещу българските гранични служби за издевателства над бежанци, както и за насилственото им изтласкване обратно на турска земя, авторът констатира, че българите не проявяват голям интерес към разследването на подобни сигнали за нередности. "Проверки не е имало", казва и Матиас Фидлер - германец, който е участвал в съставянето на доклад за положението по българо-турската граница. Вместо това се правят опити разказите на бежанците да се представят за неправдоподобни, като се подчертават някои неточности в тях - например, че граничарите изобщо не носят ботуши и затова оплакванията на бежанците, които твърдят, че са били ритани с ботуши, не отговаряли на истината.

Grenze Bulgarien Türkei Sicherheitszaun

Оградата по българо-турската граница

В публикация на германския вестник "Ди Велт" също се говори за бежанския проблем и за 30-километровата стена по българо-турската граница, която "с всевъзможни технически приспособления, като топлиннни камери и датчици за движение, се опитва да възпре неконтролирания приток на бежанци от Близкия изток към най-бедната държава в ЕС". Онези, които смятат тази политика на "укрепления" за прекалено цинична, нека погледнат какво се случва по бреговете на Либия, където стотици хиляди живеят в условия на гражданска война, където масово се изнасилват жени, а човешкият живот се измерва в пари - и всичко това само защото от години насам не се противодейства на тази организирана от престъпници миграция през Лампедуза и Сицилия, пише авторът Дирк Шюмер и пледира да се следва австралийският пример: бежанците в Средиземно море да бъдат спасявани, но после да бъдат връщани обратно в родните им страни. Това, според него, ще обезкуражи и трафикантите на хора. "Нелегалната имиграция не представлява основно човешко право. Нещо повече: тя води само до хаос и до насилие, на каквото ставаме свидетели в Атина например, където фашистки банди си устройват боеве с тъмнокожи наркодилъри и бездомници от арабските страни", пише Шюмер.

За предоставяне на легални възможности за миграция към ЕС и преосмисляне на "Дъблинската конвенция" (по силата на която страните връщат бежанците в онази държава, в която са влезли за пръв път на територията на ЕС) пледира германската евродепутатка Биргит Зипел, която през тази пролет беше на посещение в България по покана на колежката си Илияна Йотова. Зипел констатира, че от 2014 година насам в България има правителствена стратегия за интегриране на бежанците, която обаче така и не се прилага. Заместник-премиерката Меглена Кунева възнамерява да представи нова стратегия за интеграцията на бежанците, но си остава несигурно дали тя наистина ще бъде реализирана, пише евродепутатката в "MiGAZIN", специализирано издание, чиито основни теми са миграцията и интеграцията на чужденците.

Bulgarien Flüchtlingslager

Бежанският център в Харманли; снимката е правена през декември 2013 година

Как се интегрират хора, които нямат желание да останат?

В България Зипел осъзнала, че голяма част от бежанците нямат желание да се интегрират в българското общество, тъй като целта им е да заминат за други европейски държави. Затова и възможностите за обучение по български език не ги интересували. "Но и готовността на местните жители да приемат новите си съседи не е особено голяма", констатира Зипел. По време на визитата ѝ в България кметове ѝ разказали как бежанци пазарували в магазини и бензиностанции, но все "забравяли" да си платят. Освен това местните хора били раздразнени от факта, че кандидатите за убежище получават държавна помощ в размер на 33 евро на месец, което е точно толкова, колкото и социалните помощи за българите.

Евродепутатката Биргит Зипел смята, че с оглед на всеобщата бедност в България притокът на бежанци изправя страната пред сериозни предизвикателства. Според нея през идните години България трябва да получи допълнителни финансови помощи - отвъд онези полагащи ѝ се 10 милиона евро от Фонда за бежанците и мигрантите. Освен това България се нуждае от подкрепа при прилагането на международните стандарти за спазването на човешките права, посочва германската евродепутатка, която е говорител на социалдемократическата фракция по въпросите на миграцията.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание