Кой и защо се страхува от такава съдебна реформа? | Новини и анализи от България | DW | 04.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой и защо се страхува от такава съдебна реформа?

Защо е този вой срещу идеята да се даде повече независимост на съдиите и прокурорите? Дали критиките не издават близките обвързаности между държавна и съдебна власт, скрепени здраво с взаимни услуги, пита П. Паунова.

Неправителствени организации и адвокати със солидни интереси написали откровено лобисткия Закон за съдебната власт (ЗСВ) на правосъдното министерство. До такъв извод в столичен всекидневник стига анонимен автор, чието име никой сред колегията не успя да разшифрова или свърже с определено лице.

В текста горе-долу се казва, че правосъдният министър опитва да прокара интересите на Съюз на съдиите в България, които пък от своя страна искали да капсулират съдебната система. Друг акцент е, че предлаганата по-голяма независимост на нисшестоящите прокурори била вредна, защото щяла да засили корупционния натиск.

Повече независимост за съдии и прокурори

Атакувани са две от основните идеи на новия съдебен закон. Първата – големите надежди, които правосъдното министерство залага на общите събрания на съдиите. Промените на практика ще разбият кликата на съдебната номенклатура, което ще рече, че властта от ръцете на малцина ще отиде в ръцете на всички.

Ако законът бъде приет, съдиите (които по дефиниция нямат началници, а само административни ръководители) вече съвсем демократично ще могат да решават въпроси, които сега бяха в изключителната компетентност на техните началници. Например за нормата на натовареност и правилата за случайното разпределение на делата. Подобни промени силно ще затруднят създаването на ситуации, които доведоха Софийски градски съд до печалното положение, в което изпадна преди месеци. Освен това магистратите ще могат да издигат свои предложения за шефове, а преди избора им задължително ще ги изслушват. Това се съчетава с въвеждането на задължителен пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота, което трябва да разхлаби влиянието на лобитата в системата.

Другата атакувана теза в проекта на Закон за съдебната власт са текстовете, които на практика освобождават от подчинение отделните прокурори от техните шефове по отношение на вътрешното им убеждение как да се реши определено дело. Вече няма да може да се нарежда (чрез устни инструкции или по друг начин) на обвинителите какви решения да вземат по същество. Ако има несъгласие, горестоящите прокурори ще трябва сами да вземат делото и да го решат както желаят. По този начин обаче те ще поемат и цялата отговорност.

Hristo Ivanov Justizminister Bulgarien

Правосъдният министър Христо Иванов

Защо двете изцяло нови концепции, даващи по-голяма независимост на магистратите, водят след себе си толкова масирани атаки срещу закона? Отговорът е очевиден: предложенията ограничават властта на съдебните началници и главния прокурор. Те, на практика, срутват лостовете за силово влияние върху магистратите и така дават възможност всяка ябълка да си гние поотделно (по френския посланик). Което е предпоставка да не боледува цялата "овощна градина".

Кои са критиците?

Ако се абстрахираме от непознатия автор в столичния всекидневник, останалите говорители срещу реформата са до болка познати. Основен рупор срещу промените е председателят на етичната комисия във Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров. Любопитен момент от изминалите дни е, че дъщеря му се оказа на работа в прокуратурата, назначена без конкурс и без да има предишен трудов стаж.

Сред обявилите се срещу разделянето на ВСС и конституционните промени се оказаха и проф. Огнян Герджиков и ексглавният прокурор Никола Филчев. За бившия председател на парламента от времето на НДСВ в магистратските среди отдавна се говори, че е в отлични отношения със Сотир Цацаров. А и след предрешения му избор за главен обвинител, професорът го похвали като много добър студент. Ласкавото отношение на Филчев към неговия наследник също е видно.

Подобни, на първо четене дребнави, нюанси всъщност остро поставят въпроса дали масовият вой срещу идеите за промяна в основния закон и измененията в ЗСВ не са инспирирани от общ център? И дали този властови център не обединява в себе си поне две независими власти?

Впрочем, сред критиците, които повтарят мантрата, че за промени в конституцията е необходимо свикването на Велико Народно събрание, се подрежда и конституционалистът, консултант на ГЕРБ и отявлен привърженик на унгарския премиер Орбан – Георги Марков.

Партиите

Bulgarischer Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Главният прокурор Сотир Цацаров

На този фон новината от сряда, че всяка партия ще може да си наема посочени от тях конституционалисти в рамките на временната комисия, която трябва да подготви промените в основния закон, звучи смущаващо. Така отказът да се подкрепят конституционните промени, които трябва да обезпечат реформи в съдебната власт, ще бъде надлежно оправдан с експертни позиции. Ако Георги Марков остане, както досега, обичайният консултант на ГЕРБ в тази област, то симбиозата между партията-мандатоносител и главния прокурор за пореден път ще бъде осветена. Към момента нямаме никакви основания да смятаме обратното - въпреки декларираните от формацията на Борисов желания за реформи.

Съществен нюанс в тази посока е, че председателят на правната комисия в парламента вече започна частично да отстъпва от идеята за конституционни промени. „Един от вариантите е те (промените на Конституцията - бел. ред.) да не засягат настоящия състав на ВСС. Тоест новото правило (намаляване мандата на ВСС - бел. ред.) да се прилага в бъдеще“, каза преди дни в интервю Данаил Кирилов.

В общата картина не бива да пропускаме и основните опозиционни партии, на които мнозинството уж разчита за прокарване на реформата. И БСП, и ДПС - дали заради предстоящите местни избори, дали заради други обвързаности - вече обявиха жарки позиции против идеите, въпреки че преди месеци подкрепиха стратегията за реформа.

След всичко изброено дотук няма как да не се запитаме дали съпротивата срещу опитите магистратите да получават повече независимост не онагледява, всъщност, безкрайните обвързаности между държавна и съдебна власт, скрепени здраво с взаимни услуги. И дали съпротивата на знакови фигури – политици и магистрат - не е най-добрият аргумент за необходимостта от предлаганите мерки?

Редакцията препоръчва