Кой и защо (не) летува в България? | Новини и анализи от България | DW | 25.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кой и защо (не) летува в България?

Красиви кътчета, вкусна храна и достъпни цени, но в същото време безконтролно застрояване и лоша хигиена по плажовете. Нищо чудно тогава, че броят на туристите по българското Черноморие осезаемо намалява.

Петра и Хелмут Майер (имената са променени) от германския град Висбаден всяка година летуват за близо два месеца в Кранево. Двамата пенсионери дори си ходят за по няколко дни в Германия и после отново се връщат в Кранево. Багажът им остава в хотелската стая, защото през месец юни предлагането на стаи е много по-голямо от търсенето. „Страхотно е, плажът е чудесен, храната - много вкусна. За двамата на ден ни излиза по-малко от 40 евро”, обяснява Петра Майер.

През юни на краневския плаж няма много хора - освен българи ще срещнете още румънци и британци, като последните често пъти засядат в капанчетата още от сутринта и се радват на евтината бира. Има и руски семейства, но доста по-малко, отколкото миналата година. Заради ниския курс на рублата почивката в България поскъпна, обясняват те.

Нови отрицателни рекорди

Туризмът играе важна роля в българската икономика. В този бранш се произвеждат 12% от БВП, като правителството дори възнамерява да ги повиши до 20 на сто през 2020 година. Тенденцията обаче е друга. Статистиката за първото полугодие на 2015 година показва, че спрямо 2013 посетилите България германци са с 13% по-малко, а британците - с 20% по-малко. По отношение на германския туристически пазар тази година има известно стабилизиране в сравнение с 2014, докато при британците е регистриран нов десетпроцентов спад.

Броят на туристите от съседните страни също намалява. Спадът в посещенията на гърци с 35% все пак може да се обясни с дълбоката криза в страната. През първите шест месеца на 2015 обаче броят на туристите от Румъния е бил с 50% по-нисък спрямо миналата година. А това означава, че половината от общо 1,5 милиона румънци, влизащи ежегодно в България, вече се насочват транзитно към курортите в Гърция и Турция. Броят на туристите от Русия и Украйна спада от 2013-та с поне 20% на година, а един от най-сериозните индикатори за задълбочаването на кризисните явления в българския туризъм е фактът, че едва 50 на сто от посетителите на българските курорти са граждани на страни-членки на Европейския съюз.

Bulgarien Strand Tourismus

Гледки като тази определено не допринасят за подобряването на имиджа на българския туризъм

И макар туристите да намаляват, по българското Черноморие се строи все повече, казва шефът на Института за анализи и прогнози в туризма Румен Драганов и говори за огромен сив сектор в туристическото строителство:

„За първото полугодие на тази година националната статистика се позовава на броя на нощувките в хотели с близо 270 хиляди легла. На практика леглата са поне пет пъти повече - най-малко милион и половина. И това косвено се потвърждава от други държавни институции - МВР обяви например, че договорите за охрана на хотелите само в района на Слънчев бряг и Несебър се отнасят за база с около 400 хиляди легла. В същото време националната статистика твърди, че в цялата страна те са едва 263 хиляди.“

По думите на Драганов, големи фирми използват законови облекчения, които им гарантират отстъпки от данъците и връщане на ДДС при изграждането на нови хотели. Освен това сивият сектор в строителството дава възможности за неотчитане на ДДС за материалите и работните заплати, което е допълнителен стимул за разгръщането на неконтролируемо строителство в курортите.

„И стана така, че в туристическия бранш навлязоха нови играчи без никакъв опит в обслужването на клиентите и в организирането на отдиха им. Така например руският нефтен монополист „Лукойл“ изради наскоро в Свети Влас огромен хотел. Значителни хотелски бази имат и производители на алкохол от Пещера и Карнобат”, обяснява Драганов.

Бетон, алкохол и много неизползван потенциал

С две думи: бетонирането на българското Черноморие продължава, а причините много често изобщо не са свързани с фактори като конкуренцията и печалбите. Строителството понякога просто прикрива пране на пари или данъчни измами, а в много случаи е резултат от сбъркани бизнес-проекти. Съревнованието за клиенти по Черноморието води и до абсурдни отстъпки в цените на българските туристически услуги. Летният туризъм в България има едва два силни месеца - юли и август, а ниският ценови сегмент, в който е разположен, не оставя никакви шансове за развитието на целогодишно туристическо обслужване. Според Драганов, зад тазгодишните скандали около „дивото къмпиране“ по черноморските плажове не се крие нито грижата на местните кметове за опазване на девствени ландшафти, нито пък безпокойството за сигурността на почиващите. „Зад всичко това се крият бизнес-интереси към презастрояване на морския бряг с ясни комерсиални намерения“, твърди експертът.

Шефът на Асоциацията на българските туроператори Байко Байков посочва на свой ред, че осезаемото намаляване на българите и чужденците, посещаващи курортите на страната, се дължи на липсата на смислена реклама. „На практика дестинацията България отсъства в интернет-пространството. Няма платени материали, които да привличат чуждестранните туристи“, твърди Байков.

Bulgarien Schwarzes Meer Sommer Bucht Haus

България има потенциал, но не съумява да го развие

Все пак и през този сезон в сериозни международни медии се появиха положителни публикации за България като туристическа дестинация - в германския „Зюддойче Цайтунг” и в британския „Гардиън”, например. Един голям туристически портал в Германия дори класира българските хотели на второ място по чистота в Европа - след словашките и преди швейцарските. Въпреки това трайното впечатление на външната публика се формира от няколко телевизионни репортажа за размаха на т.нар. „алкохолен туризъм” и на „балконинга” (скачането от хотелски балкони в басейна) в курорти като Слънчев бряг.

„Така е, като не популяризираме културния и спа-туризъм! А именно в тях се крие най-големият потенциал за промяната на имиджа на този бранш“, казва Байко Байков. Той е сдържан в критиката си към алкохолния туризъм, доколкото по цял свят интересът към него остава стабилен. „Въпросът е дали в България могат да се спазват рамките, в които „парти-туризмът“ съществува и се контролира - както е в испанските курорти, например. Ясно е, че в сегашния му вид този тип летуване не допринася за подобряване на имиджа на бранша“, признава Байков. Според него при сегашното търсене на такъв вид летуване курорти като Слънчев бряг няма как да наложат като собствена марка друг тип летуване.

Още две горещи теми

Тази година сериозни дискусии предизвикват и цените на чадърите и шезлонгите по плажа. Неорганизираните туристи често трябва да плащат между 15 и 50 лева за чадър и два шезлонга.

„Проблемът със „скубенето“ на туристи на плажа може да бъде решен догодина, ако заведенията въведат практиката на гръцките си колеги да предлагат безплатно шезлонги и чадъри срещу закупуването на напитки“, прогнозира Румен Драганов. Министерството на туризма също реагира на този проблем с новата си концепция.

Семейство Майер от Висбаден ходи на плаж със собствени чадъри и плажни столове, така че концепцията на министерството не ги вълнува особено. „Но въпросът с отвеждането на отпадните води трябва да се реши, защото никак не е хубаво да ги изливат под носа ми в морето”, казва Хелмут Майер. И без да знае, влиза в диалог с новата концепция на Министерството на туризма, в която внимание се отделя и на хигиената по плажовете - друга гореща тема от българския летен туристически сезон.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание