Кой има интерес да поддържа омразата между Северна Македония и България | Новини и анализи от България | DW | 25.04.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кой има интерес да поддържа омразата между Северна Македония и България

От 1918 в Македония започва процес на дебългаризация, довел до идеята за македонски език и нация. Цели поколения са учили, че българите са фашисти, а сърбите - братя. Какво всъщност искаме от Скопие днес?

Словесното напрежение между управлението на Република Северна Македония и България избухна за пореден път. За пореден път това рефлектира във вътрешнополитически сблъсъци в двете страни и за пореден път заплашва да върне назад отношенията между двете страни. Последствията могат да бъдат продължаване на българската блокада пред членството на Северна Македония в ЕС. Което в дългосрочен план би било лошо за всички на Балканите и в ЕС. Освен за Русия и нейното прокси - Сърбия.

Поводът за скандала

Поводът за напрежението беше кръщаването на българския културен клуб в Битоля на името на Иван (Ванче) Михайлов, на което бяха премиерът Кирил Петков и делегация. Президентът Стево Пендаровски нарече Иван Михайлов „доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война”, който не може да бъде мост за сближаване. Външният министър Буяр Османи смята, че използването на името на Михайлов е провокация. Интересното е, че клубът носи това име от 2019 година, което му е дадено от местните българи.

Премиерът Димитър Ковачевски няколко пъти е казвал, че македонската идентичност е антифашистка и сега отново припомни тезата си: "Страната ни получава своята независимост след Втората световна война, в която гражданите участват в антифашистката национално-освободителна война. Антифашистката ангажираност на гражданите е част от нашата национална идентичност, с която се гордеем в демократична Европа".

Редакцията препоръчва

Не е съвсем лесно обаче да се разбере за каква антифашистка борба говори той – навярно за партизанската съпротива в периода на българската окупация или управление от 1941 – 1944 год., когато България е на страната на Тристранния пакт. Интересно е и за каква независимост говори Ковачевски, тъй като след това страната става част от Титова Югославия. В този “хор” се включи и българският президент Румен Радев и каза, че след установяването на югославската диктатура в Македония, десетки хиляди хора са били изпратени и убити в концентрационни лагери. Пендаровски оцени това като лъжа за политически цели, защото “няма релевантен исторически източник, който да потвърди, че десет хиляди души са били в концлагери в Македония по това време”, а концентрационен лагер в Югославия съществувал само на Голи Оток.

Според официалната историческа версия на Скопие преминалите македонци през Голи Оток са 1000. Числото вероятно е силно занижено, защото според разсекретени от Хърватия списъци на УДБА през острова са минали над 16 000 души, а голяма част от тях са били македонци. Сред тях е почти целият президиум на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), както и видни македонски дейци като Пенко Брашнаров, поетът Венко Марковски, както и първият македонски премиер Никола Клюсев.

Тоест, дори при силно занижена бройка, през Голи Оток са преминали почти 1% от населението на Македония, както и най-видните и първи “антифашисти”. В разсекретените доклади на ЦРУ от есента на 1948 година пише, че хората в Югославска Македония имат традиционно български нагласи и маршал Тито взима възможно най-тежките мерки, включително депортации и масови арести, за да се справи с опасната за него ситуация, в резултат на което значителен брой македонци са избягали в България.

Време е Македония да спре да нарича България "фашистка"

Управляващите в Македония трябва да разберат, че ако наистина искат добросъседство, трябва да преразгледат говоренето си за българите като за фашисти. Макар да е част от Тристранния пакт, България все пак участва в бойни действия срещу Германия във втората фаза на войната и дава минимум 12 587 жертви на фронта.

Друг аргумент за “фашистката” същност на България са онези 11 000 души от еврейски произход от окупираните територии, които са депортирани в Треблинка и почти всички убити. В същото време българската общественост спасява от депортация и гибел близо 50 000 души и става единственият съюзник на Хитлеристка Германия, която успява да спаси мнозинството от еврейското население.

България трябва да се раздели с романтичните си представи

Българските управници пък е крайно време да се разделят с романтичните си представи за Македония, че там живеят българи, които говорят български език, и най-вече от общото клише “Македония е българска”. Да, Македония е част от българската история и култура, но отдавна е независима държава с отделен език и народ. Който твърди друго, просто няма представа или умишлено пропуска последните 100 години.

От 1918-та, когато Македония става част от кралство Югославия, започва процес на дебългаризация и сърбизация, така добре описан в свидетелствата на французина Анри Пози, довел до изкристализиране на идеята за създаване на македонски език и нация. Този процес по създаване на македонска нация е бил почти завършен през 1945 година - не без съдействието на Коминтерна. А следващите няколко поколения са израснали и учили от най-ранна възраст, че българите са фашисти, а сърбите - братя. Северна Македония днес е такава, каквато е. И няма как времето да се върне назад.

Какво всъщност искаме от Македония

При визитата на Кирил Петков в Скопие през януари беше съобщено, че е изпратена нота до ООН, че името Северна Македония засяга само страната, а не географската област и държавата няма териториални претенции.

Още тогава от дефинираните като спорни 5+1 въпроси, заради които беше наложено ветото, отпадна един. Остават: преодоляване на говора на омраза към България и българите, работата на историческата комисия и реабилитиране на жертвите на комунизма с българско самосъзнание. Тогава се очакваше, че спънка ще бъде добавената на последния КСНС точка, че правата на българите трябва да бъдат записани в Конституцията. Но македонското управление в момента твърди, че има съгласие между всички партии и това ще стане.

Причината за шума е, че решението е близо

И ако поводът за вдигнатия шум беше името на културния клуб в Битоля на името на Ванче Михайлов, то причината за обявените от ВМРО протести в България е, че правителството на Кирил Петков изглежда е намерило начин за излизане от омагьосания кръг на българо-македонските отношения. А именно, че слагането на вето по пътя към ЕС, заради антибългаризъм, създава още по-големи антибългарски настроения в Скопие, което втвърдява настроенията в София и така блокажът може да е вечен.

„Винаги съм вярвал, че ние не трябва просто да вдигнем ветото спрямо Северна Македония, а да го преместим“, каза пред „Нова" Кирил Петков. "Най-общо казано, промяната в Конституцията трябва да се случи преди първата преговорна глава за присъединяване и ние да ги качим на влаковите релси за Европа, но критериите, които трябва да изпълняват, да са ясно заложени от нас."

Петков обясни, че ако страната ни пусне РСМ към Европа с условието, че Конституцията трябва да бъде променена, това вече ще бъде договор с ЕС и тя трябва да го изпълни, не само защото така иска България. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече заяви, че европейските партньори са готови да бъдат гарант за това.

Кой губи и кой печели

Такова решение може да не е мечтаното историческо възмездие, но ще изведе топката извън полето на българските изборни страсти, където от антимакедонското говорене се възползват всички.

А от влизането на Северна Македония в ЕС печелим всички, печели и ЕС. Губи имперската политика на Владимир Путин, който гледа на Балканите като на полагаща му се васална територия, губи и сръбският великошовинизъм. Очевидно е, че в поддръжката на статуквото на омразата има руска (сръбска) намеса, което се видя от арестите в Македония и България в края на март. Двама служители на ДАНС и един от министерство, различно от вътрешното, се разследват за шпионаж в полза на Русия, а България обяви за персона нон грата първия секретар на руското посолство.

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Подобно съдържание