Кой запали искрата на протестите в Пловдив? | Новини и анализи от България | DW | 15.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой запали искрата на протестите в Пловдив?

Съдебно решение за джамия постави на изпитание прословутата етническа и верска толерантност на българите. Двама наблюдатели - журналистът от в. „Заман“ Мехмед Юмер и културологът проф. Ивайло Дичев коментират събитията.

Изпочупените стъкла на най-красивата джамия в България, пловдивската Джумая, неволно връщат спомена за една от най-зловещите нощи в европейската история - нацистката "Кристална нощ", когато са изпотрошени стъклата на еврейски магазини и синагоги в цяла Германия, откъдето идва и наванието "кристална".

Духовната нищета на „европейска“ България

Възможен ли е подобен сценарий и в България след отвратителните сцени на насилие в Пловдив? Културологът Ивайло Дичев изпитва опасения, че нагнетяваната ескалация на етническа и расова омраза в условията на сегашното несигурно управление на страната, заето със собственото си оцеляване, може да доведе до още по-големи беди.

Moschee in Plovdiv Bulgarien

Минарето на Джумая джамия

„В новата история на България има примери за подобен развой - опожаряването на гръцките имоти в Поморие в началото на миналия век и отмъщенията за зверствата в Батак сред Балканските войни. Толерантността сред българите и съседите им често е надценявана", казва проф. Дичев. Според него по-модерните вярващи не възприемат за нормално превръщането на музей отново в джамия. Но щом веднъж се е тръгнало по пътя на регламентирано със закон възстановяване на имотите на религиозните общности, той трябва да бъде извървян докрай. "Не може да бъдат възстановени имотите само на Православната църква, а ислямското вероизповедание да бъде отрязано“, смята културологът.

„Случилото се и в Пловдив, и пред софийската джамия Баня Баши показва, че България по-скоро се намира в Близкия изток, отколкото в Европа. Голяма част от нашите сънародници духовно обитават именно това европейско предверие. Грозните сцени от Пловдив напомнят и за неслучилото се раждане на българската нация – ние все още продължаваме да се делим помежду си на отделни племена", казва Дичев. Според него в София има много по-голяма нужда от поне още една джамия. Но ако властите стигнат до подобно решение, сцените от Пловдив ще се повторят и в столицата, прогнозира той. „Загледайте се в сградите – много от тях са надраскани с нацистки символи. И в Созопол, и в Банско на сергиите за сувенири без притеснения се мъдрят стряскащите единствено чужденците ликове на злодеи като Сталин и Хитлер“, допълва Дичев.

Добри комшии?

Ivajlo Ditchev

Проф. Ивайло Дичев

Защо 27 имота на мюсюлманското вероизповедание в България на обща площ от едва 60 декара предизвикват трусове в българското общество по подобие на „възродителния процес" от преди четвърт век? Главният редактор на списвания на български и турски език седмичник „Заман“ Мехмед Юмер уважава правото на всеки българин да протестира. Но за всичко трябва да има мяра, смята той: „Всъщност става дума за протест срещу съдебно решение. В демократичните страни спорните въпроси се решават в съдебната зала. Не може да има никакво оправдание за нападения с камъни или други посегателства срещу религиозни храмове. След 30 дни мюфтийството очаква решението на Апелативния съд за карловската джамия, и ако там то остане неудовлетворено, ще си потърси правата чрез международните съдилища“, категоричен е Юмер.

Според него най-важното в момента е да се опази постигнатото в процеса на помирение между българи и турци. Това е и призвание на медиите в двете съседни държави. Ако са прескачали искри и са възниквали дрязги между двата етноса, те винаги са идвали „отгоре“ - от партиите и властимащите. Но управниците си отиват, остава комшулъкът, който трябва да запазим като мост и за идните поколения“, заключава главният редактор на „Заман“ Мехмед Юмер.

Редакцията препоръчва