Кой да се погрижи за тях? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кой да се погрижи за тях?

Никой реалистично мислещ политик вече не очаква, че ромите от сметищата край София няма да потърсят по-добър живот в Германия. Но кой е длъжен да се погрижи за тези хора без доходи, образование и здравни грижи?

Медиите в Германия рисуват драматична картина на проблема с т.нар. "мигранти по бедност". И с право. Търсенето на решения обаче изисква по-диференциран подход и поемане на отговорност, твърди журналистът Ралф Зипман.

Дуисбург отскоро си има нов "символ". Градът се свързва с т.нар. "проблемен блок" - жилищна кооперация на 8 етажа, населявана от стотици роми от Източна Европа. Боклуците около него, мухлясалите стени и разбитите врати и прозорци са само външната характеристика на тази порутена жилищна постройка. Много ог жителите на квартала живеят в постоянен страх заради увеличения риск от престъпност покрай пришълците, писа наскоро списание "Шпигел".

Брутален свят

В полицейските доклади по темата се съдържат оплаквания на съседи от големия шум, от агресивността спрямо останалите жители на блока, говори се още за социална експлоатация, безпризорни деца, проституция и престъпност. "Разширяването на ЕС на Изток беше извършено по геостратегически и политически причини, но политиците напълно забравиха, или поне подцениха въпроса за миграцията на най-бедните слоеве от населението на тези страни", е цитиран да казва пред "Ди Велт" директорът по социалните въпроси Райнхолд Шпаниел.

И в Дортмунд имат същия проблем. В северните квартали на града има цели кооперации, в които по осем човека си делят 50 квадратни метра жилищна площ. Мъжете спят върху дюшеци на пода, за което плащат немалък наем на предприемчиви германци. Сутрин мигрантите излизат на уличната трудова борса, където се надяват някой да ги наеме на работа за по няколко евро. Ако някой от тях си счупи крак или ръка по време на работа, рискува да загуби всичко - в нелегалния свят на труда няма място за болни хора. Това е свят на нечовешка експлоатация и брутално отношение.

Съчувствие и съжаление - добре, но трябват и конкретни решения!

Roma Ghetto bei Warna in Bulgarien

Квартал "Максуда" във Варна

Медиите в Германия все по-често обръщат внимание на темата за притока на хора от Румъния и България. Обществеността се вълнува главно от мизерията на "мигрантите по бедност", както ги нарече веднъж вътрешният министър Ханс-Петер Фридрих. Става дума за хора, предимно от ромски произход, които не разполагат с никаква квалификация. В редица германски публикации по темата се изразяват съчувствие и солидарност, възмущение и обвинения срещу отговорните за това положение, търсят се и възможни решения на проблемите. След няколко дни обаче всичко потъва в забрава, отбелязва журналистът Ралф Зипман. В публикация на сайта на "evangelisch.de", той дава и един пример пример за градивни действия: католическа организация наскоро беше удостоена с наградата за архитектура "Юлиус Бергер" за това, че е санирала 8 жилищни сгради в Берлин, където били настанени бедни роми от Румъния.

Германия има нужда от повече подобни инициативи, посочва авторът на публикацията. Още повече, че проблемът очевидно ще продължи да ни занимава в близките няколко години. По данни на нюрнбергския Институт за изследване на трудовия пазар само през следващата година в Германия могат да пристигнат между 100 000 и 180 000 нови преселници от Източна Европа. По думите на министъра на вътрешните работи на провинция Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер: "Всеки по-голям германски град ще бъде засегнат от проблема с трудовата миграция по бедност". Една част от тези хора ще кандидатстват за различни социални помощи, очакват експертите. От 1 януари 2014 година отпадат и всички ограничения на германския трудов пазар за гражданите на България и Румъния.

Чия е отговорността?

Между 24 и 30 часа пътуване с автобус делят сметищата на София и Букурещ от тези край "проблемния блок" в Дуисбург. Нито един реалистично мислещ политик вече не си прави илюзията, че неизвестностите, които ги очакват в чужбина, ще спрат ромите да пътуват на Запад. А това означава, че трябва да се отговори на въпроса кой носи политическата отговорност за хора, които живеят без редовни доходи и препитание, без добри санитарни условия и здравни грижи. И кой е длъжен да се погрижи за тях - Германия или може би родните им страни: България и Румъния?

05.03.2013 DW Politik direkt Roma Duisburg

"Проблемният блок" в Дуисбург

Дали пък самите роми не трябва да полагат по-големи усилия за интеграция? Ищван Форгач, социален работник и консултант на правителството в Будапеща, който сам е ром по произход, смята че неговият народ трябва да направи опит да се промени, ако иска да преодолее мизерията. Алармиращо високи сред ромите в България и Румъния са обаче както неграмотността, така и безработицата, се казва още в статията. И в двете страни се изпълняват програми за интеграция на ромите, но и в двата случая няма достатъчно средства.

"Миграцията по бедност" е изключение

И все пак "миграцията по бедност" си остава едно изключение. Това се подчертава в заключение на експертния съвет на германските фондации за интегация и миграция. Болшинството българи и румънци, дошли през последните години в Германия, са относително млади и много добре квалифицирани. Над 70% от пристигналите след 2007 т. , които са били на възраст между 25 и 44 години, междевременно имат работа.

Точно затова има нужда от диференциран подход при разглеждането на тази тематика. Нужно е всички, които се занимават с темата, а това са политиците, гражданите и онези от ромите, които са готови да се интегрират, да погледнат конструктивно на проблемите, съпътстващи "миграцията по бедност". От всички нас се иска опит за преосмисляне и конкретен граждански ангажимент, така че "проблемните блокове" някой ден да останат в историята.

Редакцията препоръчва

Реклама