Кой в България се радва на Брексит? | Новини и анализи от България | DW | 28.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой в България се радва на Брексит?

В дните след британския референдум, когато се решава съдбата на ЕС, гласът на България е изведнъж много по-ценен от вчера. И затова едва ли някой ще тръгне да ѝ оказва натиск, коментира Иван Бедров по актуален повод.

В ранното утро на деня след британския референдум посланикът на Франция в България написа в Туитър: „И победителят е... Владимир Владимирович“. Подобна оценка изказаха и други в Европа - просто защото всеки трус в Европейския съюз отслабва общата позиция по който и да е въпрос. Дори и по санкциите срещу Русия заради анексирането на Крим. Пресилени обаче се оказаха прогнозите, че феновете на Владимир Владимирович (Путин) ще демонстрират задоволство от победата на желаещите Великобритания да напусне Европейския съюз. В България никой досега не се е радвал открито на резултата от референдума. Но има кой да бъде доволен от този развой на събитията. Това са всички, за които е важно системите на правораздаване да останат непокътнати, разпределянето на ресурсите да продължи да става отвъд погледа и интереса на българските граждани, а постоянно мрънкащият за реформи Брюксел просто да млъкне. Няма да видите тези хора да отварят шампанско, но със сигурност някъде далеч от очите на обществото са хвърчали тапи. Защото всяка слабост в Европейския съюз е за тях сила.

Една проверка по същото време

В деня, в който светът следеше първото заседание на британския парламент след референдума за напускане на ЕС, в София четирима прокурори от Великобритания, Германия, Холандия и Испания започнаха изпълнението на техническата мисия на Европейската комисия, която трябва да изготви независим анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата. Както съобщи Министерството на правосъдието, резултатът от тази проверка трябва да бъде „предварителен анализ и конкретни препоръки за прокуратурата и Министерството на правосъдието“. Това е същата проверка, за която в началото на годината се водеха лингвистични спорове дали става дума за независима външна проверка или за партньорска техническа проверка. Тя е всъщност част от Механизма за наблюдение на напредъка в областта на правосъдието и вътрешните работи, под чието условие България бе приета в ЕС преди почти 10 години. Тази проверка бе приета формално от България през януари 2015 година, когато Народното събрание одобри предложената от екипа на бившия министър Христо Иванов „Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“.

Тази реформа обаче отдавна не е тема. След като 204 от 240 депутати казаха „Не“ на опита за първа крачка, след като правосъдният министър Христо Иванов бе принуден да подаде оставка и след като вече половин година по-късно почти никой не говори за съдебна реформа, проверката на европейските прокурори е единственото действие, което може да припомни на българските власти колко несвършена работа ги чака. По данни на специализирания портал „Правен свят“, експертите са поискали данни за прословутото дело „Сапард“ за злоупотреби с европейски средства, по което в Германия има осъдени, а в България има оправдани; поискали са данни и за ареста на лидера на БСП във Варна Борислав Гуцанов заради данъчни престъпления, който после осъди България в Страсбург за полицейски произвол; както и данни за кражбата чрез българския съд на фирмата на живеещия в Германия Константин Мавродийски. От българска страна прокуратурата е пожелала да се похвали с три други дела - осъдения на втора инстанция бивш шеф на разузнаването Кирчо Киров, както и два случая с масови арести: за данъчни престъпления в Пловдив и за корупция в системата на автомобилната администрация.

Иван Бедров

Иван Бедров

И какво от това?

Ако някой е имал притеснения заради тази проверка, време е да се отпусне. И не става дума за избора на делата - много хора поставиха резонния въпрос защо европейските експерти не проверяват например разследването по скандала с т.нар. „две каки“ - онези записи, в които две бивши висши съдийки описваха образно и синтезирано механизмите за влияние над съда и прокуратурата. Дори и чуждестранните прокурори да се захванат с този случай, дори и да се захванат с още от най-скандалните и неразровени случаи, резултатът от тяхната дейност не може да събуди оптимизъм. Не заради формата на самата техническа мисия, нито пък заради липсата на основания за критични заключения. Просто от тази мисия не може да се очаква нищо повече от написването на текст. Дали ще бъде наречен технически доклад, дали ще намери място в годишния доклад на Европейската комисия - това ще бъде просто текст. А за да има последици от него, достатъчно страни-членки на ЕС трябва да се възмутят и да пожелаят да окажат натиск върху България да продължи реформите.

Нека сега се върнем към днешния ден в Европа. Съюзът очаква дали Великобритания ще подаде заявление за напускане по силата на чл. 50 от Лисабонския договор. Някои настояват за твърд курс, за отмъщение едва ли не. Други вече предлагат нови договорености в Европейския съюз. Трети мълчаливо изчакват накъде ще тръгнат по-големите, за да могат да изтъргуват най-изгодно своята национална позиция. И сега си представете колко ценен е гласът на държавата България в тази ситуация - много по-ценен от вчера. В началото на процес на пазарене, когато всеки ще се опитва да събира съмишленици за своята версия на Европа, подкрепата от още една държава винаги ще бъде по-важна от възможността да заемеш позиция за някакви евентуални промени в начина, по който функционират някои от нейните институции. Тоест, днес могат да си разиграват коня много по-спокойно от вчера.

Редакцията препоръчва