Кой вкара политиката в спорта | Новини и анализи от Европа | DW | 01.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кой вкара политиката в спорта

Допинг скандалът с руските спортисти е политически удар срещу руския и световния спорт, гласи официалната версия на Москва. Ударът обаче бе нанесен не от някой друг, а от самата руска държава, коментира Ясен Бояджиев

Чухте ли какво било съобщило Би Би Си? Световната антидопингова агенция, която поиска изгонването на всички руски спортисти от Олимпиадата в Рио, е затрила безвъзвратно всички допинг проби на всички американски спортисти от 1990 година досега! Ужас!

Измислиците като допинг за пропагандата

Ето и „подробностите“, разпространени от десетки руски сайтове. Водещ служител на антидопинговата агенция, пожелал (естествено) да остане анонимен, разказал на кореспондента на Би Би Си Даниел Санфорд, че някаква по-дребна служителка, докато правела „уборка“ на американската секция в архива на агенцията, не внимавала достатъчно и закачила някакъв стелаж, който, падайки, по принципа на „доминото“ повлякъл след себе си и другите стелажи. В резултат - повече от 30 хиляди проби били строшени, а останалите вече не могат да се идентифицират. Нямало да се стигне дотам, ако заради ремонт на специалните хладилни камери, в които се съхранява по принцип, архивът ден по-рано не бил изнесен и нареден на обикновени стелажи. Ремонтът бил непланов, но пък инцидентът станал точно преди плановото посещение в агенцията на съвместна австрийско-руска делегация от световно известни микробиолози и биохимици, които трябвало да извършат сравнителен анализ на пробите на руските спортисти с пробите на американските и да направят много авторитетни изводи.

Преди няколко дни тази „новина“ заля руското интернет пространство, а оттам естествено преля и в българското. Изводът, както се казва, се налага от само себе си. Едно руско издание го формулира така: „Можеш с мощна комбинирана атака да унищожиш конкурента си. А при нужда – да си организираш внезапно и случайно унищожаване на следите от собствените ти престъпления“. Звучи много истински. Само дето „новината“ е напълно измислена. Единственото вярно в нея са имената на Би Би Си и на кореспондента (такъв човек наистина съществува).

Разбира се, лъжата в случая е лесно различима (и много руски потребители, забелязали липсата на линк към източника, бяха установили, че Би Би Си не е съобщавало нищо подобно). Но за масова употреба върши работа. Защото ролята й е спомагателна – нещо като допинг за по-големите и по-трудно различими лъжи, на които се крепи руската държавна пропаганда.

Прикриване на собствената вина

Тонът зададе самият руски президент. Изправен пред руските спортисти, много от които няма да стигнат до Рио, и просълзен също като тях, той заяви, че срещу руския спорт се води „политическа кампания“ и че спрямо руските спортисти се прилагат „двойни стандарти“, а презумпцията за невинност се подменя с „колективна отговорност“ въпреки липсата на доказана лична вина.

В действителност в отношението към руските спортисти няма нищо специално и уникално. Примерите за подобно отношение през последните години са десетки, ето само три. След като се натрупаха доста доказани „лични“ провинения целият български национален отбор по вдигане на тежести бе наказан колективно с изгонване за дълго, с което състезателните си права загубиха и онези, които бяха „чисти“ или просто не бяха „хващани“.

Russland Putin und Mutko

Владимир Путин с министъра на спорта Виталий Мутко

Едни от най-големите американски и световни спортни легенди – лекоатлетката Марион Джоунс и колоездачът Ланс Армстронг - бяха изгонени завинаги (а Джоунс влезе и в затвора) и загубиха всичките си титли и трофеи, без, забележете, да са хващани нито веднаж с положителна допинг проба. Накрая дори сами признаха провиненията си, принудени от неоспоримите доказателства. При това те бяха разследвани и изобличени от съответните органи в собствената им държава (да сте чували за нещо подобно в Русия?).

И все пак, в руския случай има нещо наистина уникално. Заради шеметното световно развитие на методите за допингиране и за неговото прикриване, през годините бе изградена сложна антидопингова инфраструктура на национално и международно ниво и бе въведена строга система на задължителни проверки. Промениха се подходите за разкриване и разследване на нарушенията и философията на наказанията. В тази ситуация сега сме свидетели на първия, подробно и безспорно доказан, случай, в който една държава не просто компрометира собствената си антидопингова инфраструктура, а съзнателно и планомерно я обръща и задейства в обратната посока. Руската държава (чрез официалните си спортни институции, министерството на спорта и дори специалните си служби) създава и поддържа система за допингиране на спортистите си и за неговото прикриване чрез манипулиране на всички положителни допинг проби, която действа не само в зимните спортове на игрите в Сочи, а и на всички други големи състезания на руска територия от 2010 година насам.

Редакцията препоръчва

Така че руските спортисти наистина са жертва. Но не на нечия чужда „политическа кампания“, а на собствената си държава, която на практика е „замърсила“ допинг-досиетата им и е унищожила доказателствата за тяхната „чистота“. Затова сълзите на Путин са лицемерни, а твърденията му не са нищо повече от опит за прикриване на собствената вина.

По съветска традиция

"Недалновидни политици не оставят на мира и спорта, който трябва да сближава народите ... Под заплаха от дискредитация е целият спортен принцип, справедливостта и уважението към чистите спортисти. Със сигурност това е далеч от идеала на Пиер дьо Кубертен ... Фактически това е не само удар по руския, но и по световния спорт и олимпийските игри като цяло“, твърди още руският президент.

Заради намесата на политиката (както и заради допинга и комерсиализацията) спортът наистина отдавна се е отдалечил от идеала на дьо Кубертен. Тъй че по принцип Путин е прав. Само че в случая политическият удар по руския и световния спорт е нанесен не от някой друг, а от еднолично управляваната от него държава.

„Една спортна победа може да направи много повече за утвърждаването на нацията, отколкото сто политически лозунга“, каза той през 2000-та година, изпращайки руските спортисти на Олимпиадата в Сидни. След което, следвайки славната съветска традиция, превърна спорта в инструмент на политическата пропаганда. За да се стигне до Сочи 2014 – Олимпиадата, която руският президент превърна в свой личен политически триумф. С какви средства е постигнат този триумф се вижда сега. Разкритата организирана държавна схема за допинг-манипулации е „венецът“ на тази политика.

***

Вижте и следното видео по темата:

Вижте видеото 01:22
Now live
01:22 мин.

Без руски лекоатлети в Рио

Аудио и видео по темата