Кой беше агент Мишо? | Новини и анализи от България | DW | 04.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой беше агент Мишо?

Мишо, Вихър, Иванов - това са хора, донасяли на ДС срещу синдиката "Подкрепа". Особеното е, че са действали и във времето когато "Подкрепа" е вече законна организация, а политическата полиция уж е разпусната.

Откритието стана възможно благодарение на новия сборник, издаден от Комисията по досиетата. Неговите съставители Мария Дерменджиева и Момчил Методиев са събрали 88 документа на бившата Държавна сигурност, отнасящи се до преследването на гражданските организации в България. 29 от тези документи впечатляват най-вече с датата, поставена отгоре - 1990 и 1991 година.

Следващите изненади са свързани със стила и формата на докладите - те са същите, каквито и в документите от времето на комунизма. По-нататък е още по-интересно - сборникът предлага редица доказателства за това, че някогашната политическа полиция е поддържала агентура в новите и вече съвсем легитимни организации, създадени след 1989 година.

"За мен това е най-важният извод от тези документи", казва за Дойче Веле една от авторите на сборника Мария Дерменджиева. "Те показват, че дори след първите свободни избори през 1990 година и чак до лятото на 1991 г. абсолютно същите оперативни работници използват абсолютно същите агенти, които са имали и по времето на Живков, за да получават същия тип информация, която са предоставяли на управлявалата тогава БСП. Разликата е "само" една - следените организации вече са били част от един свободен политически процес, те са представлявали ядрото на тогавашната легитимна опозиция".

Кой се крие зад псевдонимите?

Според документите в сборника в периода 10 ноември 1989 - юли 1991 г. агентите с псевдоними "Мишо", "Вихър", "Иванов" и "Русев" са донасяли за най-силния по онова време профсъюз - "Подкрепа". Агентите "Николов" и "Стоянов" пък са донасяли за Независимото дружество за защита на правата на човека.

Тези псевдоними не са дешифрирани в сборника. Уточняването на това кой е "Мишо" или кой - "Стоянов" е тема за следващо изследване. Както изследователите, така и участниците в онези събития имат по няколко хипотези и не бързат да ги огласяват засега.

Stasi-Akten in Sofia Bulgarien Stasi Podkrepa Unterlagen

Изненадващи разкрития от архивите

Пожарът в бившия Партиен дом от август 1990 г. е тема на десетки страници доноси или обсъждания, които сега са публикувани. Агент "Янков" например е докладвал за това какви документи са били опожарени в тогавашната сграда на БСП. А агент "Трифон" е давал информация за хората в така наречения тогава "Град на истината" - палатъчен лагер на жълтите плочки, обитаван от протестиращи срещу фалшифицираните избори интелектуалци, но също и от хора, които в крайна сметка съмнително лесно и ловко подпалиха огромната каменна сграда.

Опожаряването на Партийния дом е едно от онези събития в най-новата история, които се оказаха с най-дългосрочни последици. Той увенча БСП с ореола на жертва, а опозицията - с клеймото на екстремизма. Разследвания на медиите и филм на кинодокументалистката Малина Петрова показаха, че определено крило от БСП само е инициирало пожара. Самата БСП винаги го е отричала. Делото не стигна до никъде.

Къде са другите архиви?

"Най-интересна за мен е стенограмата на една среща от нощта на пожара", казва Мария Дерменджиева. Става дума за разговор между ръководителите на МВР и политическите сили. В него се обсъжда абсурдния и затова красноречив въпрос: "да го оставим ли да гори?"

Онова, което вълнува повече изследователите обаче е друго. Къде са "другите" архиви? Защото вече е материално доказуемо, че "други" архиви има, просто не са предадени на Комисията по досиетата.

"Разбрахме го, когато погледнахме книгата на Фондацията на президента Желев, издадена през 1999 г. Това беше първият сборник с документи на ДС за това как гражданските организации са били следени преди 10 ноември 1989 г. Тези документи не бяха публикувани със сигнатура. Сега, докато работехме над нашия сборник, ние не намерихме нито един от тези документи, публикувани навремето. Обяснявам си го по следния начин: след излизането на този сборник документите, публикувани в него, са останали в нечий частен архив. В официалния, който е предаден на Комисията, ги няма."

Редакцията препоръчва

Реклама