Който харесва Тръмп, харесва и Путин. Въпреки войната в Украйна. | Новини и анализи по международни теми | DW | 03.04.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Който харесва Тръмп, харесва и Путин. Въпреки войната в Украйна.

Престъпната агресия на Русия спрямо Украйна така и не доведе до обрат: авторитарният стил на Владимир Путин продължава да се харесва на републиканците в САЩ, смята професор Александър Гьорлах.

Войната на Русия в Украйна не променя отношението на американските републиканци към Путин

Войната на Русия в Украйна не променя отношението на американските републиканци към Путин

Американският президент Джо Байдън обиколи Европа, за да увери съюзниците от НАТО, че могат да разчитат на САЩ, и да изпрати ясно послание към диктатора в Кремъл: всеки квадратен сантиметър съюзническа територия в Европа ще бъде отбраняван по смисъла на член пети от Договора за НАТО. Тези уверения на Байдън ни карат да се чувстваме по-сигурни. Защото с избирането му за президент САЩ отново си възвърнаха старата роля на защитник на човешките права, свободата и демокрацията. Докато неговият предшественик Доналд Тръмп, който дойде на власт през 2016-а година именно с подкрепата на същия този диктатор Владимир Путин, дори искаше да извади страната от НАТО.

Но всеки, който си мисли, че заедно с изборното поражение на Тръмп този призрак - напускането на НАТО - си е отишъл и от Републиканската партия, се лъже: в двупартийната система на САЩ републиканците застават все по-отчетливо на антидемократични позиции, което при техния президент Доналд Тръмп се изрази в публичното възхищение спрямо диктатори като тези на Русия и Китай.

Доналд Тръмп определи като "гениална" руската инвазия в Украйна, за да добави след това идеята (не чак толкова гениална) американците да обозначат самолетите си с китайското знаме, после да бомбардират руснаците и накрая да кажат, че това са били китайците. Така руснаци и китайци щели да се сбият помежду си, а американците - да си седят настрана и само да наблюдават цирка.

Мълчанието на републиканците

Още след първичните избори за президентската номинация през 2016-а година, когато стана ясно, че Русия ще се опита да манипулира изборите, в лагера на републиканците се възцари мълчание. Кандидатът за президент Тръмп не пестеше хвалебствията за човека от КГБ в Кремъл. Републиканците продължиха да мълчат и след разкритията за руските манипулации на изборите чрез фирмата "Cambridge Analytica", както и когато вече нямаше никакво съмнение, че Москва е повлияла на кампанията. Бдителността спрямо Русия, която беше задължителна за тази партия по времето на президентите Ричард Никсън и Роналд Рейгън, беше изчезнала. Същото стана и през четирите години, прекарани от Доналд Тръмп в Белия дом.

За Републиканската партия реторичното определение на някой самодържец и диктатор за "гениален" не е толкова неочаквано. Винаги, когато "голямата стара партия" намери за необходимо, тя издига препятствия пред избирателите, ако не са бели или християни. Вдига избирателния праг, променя избирателните окръзи така, че да си осигури в тях мнозинство от бели гласоподаватели и победа. При управлението на Тръмп беше направен и завой към крайното дясно - цветнокожите бяха заклеймявани и определяни като "изнасилвачи" и "престъпници".

Сантименталният тръмпизъм

Това е същият расистки национализъм, който е общ за републиканците на Тръмп и диктаторите Путин и Си Дзинпин. Обединението на "Свещена Русия", което Путин определи като цел на своя поход срещу Украйна, не е по-различно от нацистката идеология на Хитлер "Кръв и почва". А в империята на Си Дзинпин са важни само китайците от националността хан. Другите етноси като уйгури, тибетци и монголци са подценявани и дискриминирани, правата им се нарушават, а културата им се унищожава. Особено жесток е геноцидът спрямо уйгурите.

Най-тъжният израз на този сантиментален и склонен към насилие тръмпизъм, обсебил Републиканската партия, беше щурмът на Капитолия на шести януари 2021-а година. На този ден радикализираната тълпа се опита да попречи на утвърждаването на Джо Байдън като президент и наследник на Доналд Тръмп на поста. Преди това Тръмп бе разтръбил по целия свят лъжата, че демократите са му откраднали победата. А това, че твърдението е лишено от каквито и да било доказателства, както и, че бе отхвърлено от няколко съдилища, не го интересува и до днес: две трети от избирателите на републиканците вярват, че Джо Байдън е станал неправомерно президент на САЩ. 

Тръмпизмът е жив

Последните разкрития показват, че на шести януари 2021-а година американската демокрация е била на ръба. Днес знаем, че предаването на властта в САЩ протече мирно най-вече благодарение на вицепрезидента на Тръмп - Майк Пенс. Той не се огъна под натиска на Тръмп и неговите привърженици (а в качеството си на президент на Сената теоретично имаше възможността да го направи) и така спаси демокрацията в страната. Но Тръмп се подготвя да се кандидатира отново на изборите през 2024-а година. Излишно е да споменаваме, че след събитията на Капитолия в лагера на Тръмп вече смятат Майк Пенс за предател.

Александър Гьорлах: Сходството в начина на мислене между републиканците в САЩ, Владимир Путин и Си Дзинпин е обезпокоително

Александър Гьорлах: "Сходството в начина на мислене между републиканците в САЩ, Владимир Путин и Си Дзинпин е обезпокоително"

В Конгреса републиканците продължават да демонстрират разбиране към Путин - въпреки неговата война в нарушение на международното право и многобройните свидетелства за военни престъпления. Медисън Кейторн от дясното крило на партията публично нарече украинския президент "престъпник". А лидерът на републиканците в Конгреса Мич Макконъл отказва да започне процедура за изключването на Кейторн от партията. Направено бе само половинчатото уточнение, че Кейторн не е от мнозинството в партията.

Но тръмпизмът е жив и на още едно място: губернаторката на Аризона Уенди Роджърс посети в началото на март сбирка на бели националисти във Флорида, където заяви колко хубаво би било да се бесят политически противници за назидание на всички "предатели". Това сходство в начина на мислене на американските републиканци, на Путин и на Си Дзинпин е обезпокоително.

Професор Александър Гьорлах е лингвист и теолог, член на Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни проучвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.

Подобно съдържание