Който е гнуслив - да не преговаря! | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Който е гнуслив - да не преговаря!

Франция ще нанася въздушни удари срещу "Ислямска държава" в Сирия. От тази операция няма смисъл, но президентът Оланд се намира под силен натиск. Коментар от Барбара Везел.

Френският президент може еднолично да взима решение за подобни ограничени военни действия. Когато много му доскучае в Елисейския дворец, а вътрешната му политика буксува – защо пък да не изпрати няколко изтребители-бомбардировачи, за да подпомогне борбата на Запада срещу варварството на „Ислямска държава” в Сирия? Приблизително така звучи решението на Франсоа Оланд, който веднага след лятната си отпуска, без големи дискусии реши да се включи във въздушните удари в региона.

И може да бъде сигурен, че неговите сънародници ще го харесат в позата му на глобален държавник. Войнствената реторика винаги повишава рейтинга на един политик в очите на френските избиратели. С други думи, военната операция ще вдигне и трайно увредения политически имидж на Оланд. Днес президентът изглежда свръхактивен, пред нас се изправя човек, готов да стори нещо. А въпросът дали от това има смисъл сякаш звучи направо дребнаво. Защото всички други европейци не смеят да припарят в близост до сирийската трагедия, а Оланд вече изпраща изтребителите, за да даде важен сигнал.

Много въпроси - малко отговори

Но нима президентът наистина вярва, че неговите самолети могат да спрат „Ислямска държава”? Нима вярва, че френската намеса ще постигне онова, което многократно по-могъщите ВВС на САЩ досега не успяват? Пък и дори това да стане: кой ще запълни възникналия вакуум на властта? Дали няма просто да се появят едни нови убийци, които да заемат мястото на сегашните убийци? И кой ли изобщо може да повярва на наивните уверения от Париж, че Франция по никакъв начин не се опитва чрез тези въздушни удари да помогне на кървавия сатрап Башар Асад? Защото в крайна сметка ще се оценяват резултатите от френските действия, а не намеренията на правителството в Париж. Не случайно представители на опозицията вече отправиха към Оланд въпроса дали иска да подкрепи Асад или да разбие „Ислямска държава”. В крайна сметка излиза, че целта на операцията е неясна, а изгледите за успех – доста съмнителни.

Франсоа Оланд също добре знае, че в Сирия не може да се постигне военно решение. Той се намира обаче под вътрешнополитически натиск и е принуден да извършва някакви движения.

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

Неподходящ терен за експерименти

Консервативната опозиция вади на масата външнополитическата карта, защото всички са под напрежение заради прииждащите стотици хиляди бежанци от сирийската гражданска война. Аргументът им гласи: трябва да стабилизираме страната и тогава тези хора ще останат по домовете си. С тази аргументация консерваторите се опитват да изземат темата на десните популисти от „Националния фронт” на Марин Льо Пен, който води масивна антибежанска кампания по модела на Виктор Орбан в Унгария. И изведнъж социалистът Оланд започва да се прави на пó католик от папата, заставайки в позата на военоначалник.

Ала драмата в Сирия е съвършено неподходящ терен за подобни експерименти. Обещанията, че ще се сформира регионална коалиция и ще бъдат пратени сухопътни войски, които да се бият срещу „Ислямска държава” – това си е същинско безумие. Разбира се, президентът Оланд – пък и всички ние – добре знаем, че това няма да стане. Единственото възможно решение е политическото, само дето в момента никой не знае как може да бъде постигнато. Сигурно е едно: участниците в такива преговори не бива да бъдат … гнусливи. Защото нищо чудно да ти си доповръща, ако трябва седнеш на една маса с Путин, с Асад, с „Ислямска държава” и с останалите главорези за тъй необходимите преговори. Преговорите обаче са неизбежни. За Сирия вече няма никакви добри решения – останаха само лошите и по-малко лошите. А няколкото френски изтребители-бомбардировачи не спадат към полезния инструментариум.

Редакцията препоръчва