Кои са основните грешки при кандидатстването в чужбина?

Годишно стотици българи отиват да учат в чужбина с надеждата за едно по-светло бъдеще. Надеждата умира последна, но няма да съжалявате, ако останете с единия крак здраво стъпили на земята. Не всеки, който отиде в чужбина завършва, а и не всеки става студент, за да учи. Но за последните няма да говорим. Колко от тези, които наистина искат да учат, са направили правилния избор на специалност, университет или град преди да се запишат? Колко от тях са наясно с какво е свързано едно следване в чужбина? Колко от тях знаят какво печелят и какво губят, напускайки България?

Всеки от нас има поне по един познат, който учи навън. Вече по-лесно може да се намери достоверна информация, а не както преди, когато броят на българските студенти в чужбина беше оскъден и техните историии се доукрасяваха от всяка уста, през която минаваха и така се превръщаха в митове.

Езикът е първата бариера

за повечето новодошли, в този смисъл и входящите езикови изпити. Който ги премине успешно, може да смята, че има едно стабилно начално ниво. Това обаче далеч не е достатъчно за безпроблемно протичане на следването. Има студенти, които едва няколко семестъра след като са издържали прочутия тест, се осмеляват да изнесат реферат или да се явят на устен изпит.

Не след дълго, след като сте се записали, може да се сблъскате и с въпроса, дали сте избрали

правилната специалност

или пък дали тя не се преподава на по-добро ниво в някой друг университет. Много от нас загърбват значението на това какво искат да учат. Те просто искат да завършат каквото и да е, но да е в чужбина. Може да последват многократни смени на специалностите, след като разберете, например, че за да учите някой определен предмет, се изисква диплома по латински или 3 семестъра курс по този древен език. Смените са уместни до 4-ти семестър. Смяната на специалност след този период удължава прекалено периода на следване, освен ако не решите, че можете да изкарате висшето си за отрицателно време. Информирайте се добре какво се крие зад името на специалността, на която сте се спрели. За много студенти например Изследване на комуникациите наподобява Медии. Може би само по име. Това обаче не е така, при нея се учи Лингвистика и Фонетика, а не История на медиите или Журналистика.

На някои от вас може да им се наложи и

смяната на университет

Ако държите да учите в един от най-добрите университети или в такъв факултет, който се слави с големи традиции и добри професори, набавете си информация предварително. Нивото на образованието, както и учебната програма не са еднакви във всички учебни заведения.

Друг основен проблем е

финансирането на следването

Повечето български студенти навън се издържат сами, но в много случаи това удължава периода на следване. Докато в България може да се завърши за четири, навън е нещо нормално да бъдеш студент 6 или 7 години (поне преди въвеждането на степените Bachelor и Master). Информирайте се още преди заминаването си, дали не можете да получавате частична или пълна стипендия. След като се запишете в университета, може да е вече късно.

Стаж по време на следването

Не са малко и студентите, които не знаят какво точно искат да работят след като завършат следването. За да сте по-самоуверени, би било полезно, ако направите един или няколко стажа по специалността, която учите или в сферата, в която бихте искали да работите. По този начин можете да придобиете реална представа за работното ежеденевие в определена професия.

И на последно място, но в никакъв случай маловажно -

интеграцията на младия студент

и съпровождащата го непрестанно носталгия. За да не изпаднете в депресия, отивайки в чужбина, е важно да сте колкото се може по-активен в университета и в създаването на нови контакти. Колкото по-бързо се сприятелите с местни връстници, толкова по-малко време ще имате да тъгувате по хубавото старо време в България. Както се казва – действието убива отрицателните мисли.

Помислете по тези въпроси преди да заминете, за да намерите отговорите им навреме, а не когато вече е прекалено късно.