Кои са германските партизани от Югославия, сражавали се срещу нацистите | Новини и анализи от Европа | DW | 30.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Кои са германските партизани от Югославия, сражавали се срещу нацистите

Знаете ли, че през 1941 в Югославия са живели половин милион германци? През 1943 там е създадена единствената военна част, съставена само от германци, която през войната се сражава срещу Хитлер. Какво се знае за нея?

Паметникът на партизаните в село Слатински Дреновац

Паметникът на партизаните в село Слатински Дреновац

Владо Юрич събира парченца мрамор, пръснати по земята около Паметника на партизаните в село Слатински Дреновац. Той, подобно на много други антифашистки паметници в Славония и в цяла Хръватия, постепенно се руши. Юрич, който е председател на Сдружението на антифашистите и антифашистките борци, бърше с кърпа парчетата мрамор."Тук почиват 42 бойци от 18 бригада", пише на паметника.

Тази сцена се повтаря всяка година в средата на август - именно тогава през 1943 година към югославската партизанска армия е основана бригадата "Ернст Телман" - единствената военна част, съставена само от германци, която през Втората световна война се бие на страната на Съюзниците срещу хитлеристка Германия. Партизаните в нея били наричани "телмановци".

През 1941 в Югославия: половин милион германци

Редакцията препоръчва

Телмановците произхождали предимно от "германски" села в региона, както и от села с хърватско-германско или сръбско-германско население, обяснява Юрич. Според него, в бригадата имало и дезертьори от Вермахта. Общо в партизанските бригади под командването на Йосип Броз Тито се биели над 2000 германци.

"Когато през 1941 година германците навлизат в Югославия, тук живеят около половин милион германци, 100 000 от които в Хърватия", обяснява историкът Карл Бетке. Той припомня, че Културното сдружение, насърчавано от нацистите, имало голям успех сред германците в Югославия, но в същото време германците изиграли важна роля и за възникването на работническото движение - особено в Хърватия. "В Славония е имало населени места, които по традиция се смятали за червени", казва за ДВ специалистът по Югоизточна Европа от Университета в Лайпциг.

Телмановците възникнали най-вече, за да бъдат мотивирани югославските германци да се съпротивляват срещу окупаторите. Бригадата била кръстена на генералния секретар на Германската комунистическа партия Ернст Телман, който през 1933 бил хвърлен в затвора, а през 1944 година - убит. За емблема на бригадата избрали черно-червено-златното знаме на Ваймарската република, към което в средата била добавена петолъчка. Командите се издавали само на немски език. Главното командване на партизаните отпуснало една пишеща и една малка печатарска машина, с които телмановците изготвяли позиви, призоваващи войниците от Вермахта да се присъединят към партизаните.

Първата акция на бригадата "Ернст Телман" започнала на 18 август 1943 година. Началото било неблагополучно: германските партизани били нападнати от други партизани, които ги чули да говорят немски и ги взели за подразделение на Вермахта. За късмет, нощният инцидент завършил без жертви.

"В бригадата членували още двете медицински сестри Емилия и Ирма Майер, както и 15-годишният Карло от Елзас, който бил назначен за куриер", разказва местният историк Петер Кавгич. Към бригадата постепенно се присъединявали какви ли не хора: един германец от Нидерландия, един дезертьор от Вермахта, когото наричали "малкия Карл", както и Вилхелм Юнг от Вуковар, който се укрил след като получил призовка за записване в SS.

Краят на телмановците

Телмановците провеждали успешни партизански операции до края на ноември 1943 година, когато партизаните от Славония влезли в битка с танкови подразделения на Вермахта. По време на тежките сражения повечето телмановци били убити. Сред тях били двамата сина на политкомисаря Йохан "Иван" Мукер. Близо половината убити били погребани в две гробища - едно католическо и едно православно. Къде са погребани останалите телмановци – това не се знае и до днес. Малкото оцелели германски партизани се присъединили към други подразделения на Югославската народна освободителна армия.

След победата над хитлеристка Германия останалите в Югославия германци били интернирани в лагери. "Когато лагерите били разтурени в периода 1946-1948 година, повечето от тях емигрирали в Западна Германия", казва Карл Бетке. И хората бързо забравили, че сред югославските партизани е имало и германци. Чак през 1984 година Наил Реджич публикува военно-историческата си книга по темата, озаглавена "Телмановци". През 1997 и в Германия излиза друга историческа книга за бригадата, озаглавена "Германци при партизаните на Тито". А още по времето на ГДР е публикуван и романът "Нека бъда просто гълъб", който разказва историята на брат и сестра от Славония - той постъпва в SS, тя се присъединява към телмановците.

Днес антифашистите от Слатина искат да разкажат на колкото е възможно повече хора за борбата на телмановците срещу Хитлер. Те дори изпратиха писмо до канцлерката Ангела Меркел, в което пишат: "Смятаме, че Вие трябва да сте информирана за това забележително събитие през Втората световна война, защото те заслужават делото им да се знае и да се изучава в детайли и занапред от историците. Ние искаме да изнамерим имената на всички телмановци и да открием гробищата, където са погребани."

Подобно съдържание