Кое е по-малкото зло: кабинетът на Слави Трифонов или нови избори? | Новини и анализи от България | DW | 10.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кое е по-малкото зло: кабинетът на Слави Трифонов или нови избори?

Ето какво се случи в България: група дилетанти, скочили в политиката с претенцията да ни спасят, със самочувствие до небето, но без покритие, провалиха формирането на мнозинство на промяната. Кое е сега по-малкото зло?

Слави Трифонов

Слави Трифонов

Коментар от Ясен Бояджиев:

Не знам дали предложеното от „Има такъв народ” (ИТН) правителство ще бъде одобрено или не. Другите две т.нар. партии на протеста явно няма да го подкрепят. Но пък има и други варианти - без техните гласове.

"Ами аз отраснах със Слави"

Каквото и да стане, едно вече е ясно: „суверенът” (по Слави Трифонов) ни вкара в поредния скъп експеримент. Е, не целият - само около 11 процента от него. Но достатъчни за формирането на малцинство от 65 депутати, което сега, поне на думи, иска да управлява самó.

За пореден път се оказа, че има достатъчно хора, готови да гласуват за нещо, за което не знаят нищо - нито за способностите му да управлява, нито за политическите му цели, намерения и конкретни планове (ако изобщо има такива). Не знаят, но не се и интересуват. Може би защото са, образно казано, отгледани в правещото се сега на политическа партия телевизионно шоу, „възпитани” и „образовани” от неговия водещ и подчинените му сценаристи.

След изборите на 11 юли моя позната беше попитала едно момиче защо е гласувало за Слави Трифонов. „Ми аз отраснах с него”, отговорило момичето.

Редакцията препоръчва

Какво се случи

Лесно можеше да се предвиди какво ще произтече от това. Макар че, признавам, действителността се оказа толкова отчайващо грозна, че надхвърли и най-мрачните очаквания. Ето какво се случи.

Група дилетанти, скочили в полето на политиката с претенцията да спасяват нацията, със самочувствие до небето, но без никакво покритие, с непоколебима нарцистична, но донякъде инфантилна самоувереност провалиха формирането на ясно и относително стабилно парламентарно мнозинство на промяната и направиха подкрепата на евентуалните си партньори и съюзници невъзможна.

Постигнаха го, като с арогантното си поведение системно ги унижаваха и шантажираха. Отказаха да поемат твърди писмени ангажименти с конкретна политическа програма. Спуснаха им за одобрение списък с кандидати за министри, които, с някои изключения, впечатляват основно с липса на опит и на ясна гражданска позиция. Всъщност, на каквато и да било публично защитена позиция по който и да било важен обществен въпрос. С повече от съмнителна експертиза, да не говорим за някаква визия. Сред тях и някои откровено неадекватни, карикатурни и скандални лица. Всичко това лъсна особено ясно на фона на някои от министрите в действащото в момента служебно правителство.

Като стана дума за служебното правителство, славната компания представители на партията-мандатоносител поде грозна атака срещу най-успешните и харесвани негови министри, които показаха на дело как може да се разбие господстващият модел и да се прекъсне хранителната верига на голямата корупция.

Всичко това подсили съмненията, че за бърза и дълбока промяна ще трябва още дълго да чакаме. И че, както е тръгнало, вместо да бъде „изчегъртан”, досегашният модел на завладяната държава може отново да бъде възпроизведен.

Кой вариант е по-добър за България?

И така - предстои гласуване. В ситуацията, в която са поставени, т.нар. партии на протеста ще гласуват „против”.Което е напълно разбираемо - в края на краищата те имат принципи, достойнство и отговорности пред избирателите си, които са също част от „суверена”.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Дилемата на това гласуване е: ново редовно управление или нови избори. Вече не знам кой от двата варианта е по-добър за страната.

Цената на такова управление ще е висока. Едни нови избори пък най-вероятно биха ни върнали в изходно положение, за да преживеем целия досегашен цирк още веднъж отначало. Тъй че може би по-малкото зло би било, ако имаше как, предложеното правителство някак си да бъде одобрено, та поредният скъп експеримент, в който ни вкара „суверенът”, да приключи по-бързо и да ни се маха от главата.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание