Кога ще се събуди Европа? | Новини и анализи от Европа | DW | 18.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кога ще се събуди Европа?

В тези драматични дни, когато стотици хиляди бежанци напират към Европа, разбрахме най-вече едно: че политиката е като парализирана. ЕС ще се усети едва тогава, когато пострада икономиката му. Открай време е така.

Днес го знаем като „Европейски съюз”, но рядко споменаваме неговите многобройни предшественици. Един от тях беше Европейската икономическа общност. Както показва самото име, тогава в тази част от Европа ставаше дума единствено за икономически интереси. За ценности още не се говореше.

Всъщност процесът на европейското обединение първоначално тръгна като опит на съседите на Германия да вземат в свои ръце контрола над възстановяването на тогавашната ФРГ. Едно съвсем разбираемо желание, като се има предвид, че тогава не бяха изминали и десет години от края на националсоциалистическия режим. От онова време произтича и идеята за наднационални организационни механизми: националните държави отстъпват част от правомощията си на една нова структура, която днес наричаме „Европейска комисия”.

Редакцията препоръчва

Всеки дърпа чергата към себе си

Оптимистите се надяваха, че този модел ще работи успешно и националните държави ще отстъпват все повече правомощия на институциите в Брюксел. Нищо такова обаче не се случи. Защото същинският властови център на ЕС е не Комисията, а Съветът - срещите между съответните министри или между премиерите, когато въпросът е особено важен. На тези срещи понякога се водят истински битки, друг път пък - най-банални пазарлъци. На тях изобщо не става дума за „общите ценности” на Европа - там се спори за национални интереси и за предимствата, които всяка страна-членка се опитва да си набави. Нека не си правим илюзии: ЕС функционира именно така вече от десетилетия. Но тази рецепта е очевидно успешна: тук вече от 70 години не е имало война, а натрупаното благосъстояние е направо невероятно.

Разбира се, много от компромисите в ЕС бяха постигнати единствено благодарение на готовността на Германия да плаща повече от другите. Но дори това в крайна сметка беше не някакъв алтруизъм, а най-обикновен национален егоизъм. Германската икономика произвежда огромен износ и в този смисъл страната има жизнен интерес Европа да функционира добре. Защото крахът на ЕС ще излезе на Германия много по-скъпо.

И до днес държавите от ЕС много внимават да не отстъпват прекалено много правомощия на Брюксел. Обща политика по сигурността и външните работи? Само името ѝ е такова - вътре няма нищо. Тъкмо поради това сегашната криза с бежанците не е просто съдба или случайност - тя е закономерен резултат от провала на опитите за обща политика.

ЕС беше в състояние до голяма степен да предотврати вълната от бежанци. Например, ако своевременно беше реагирал на призивите за помощ на Агенцията за бежанците на ООН, която се грижи за бежанските лагери в Йордания, Ливан и Турция. Децата в тези лагери не получават никакво образование, а междувременно недостигът на храна стана хроничен. Какво да се чудим тогава, че десетки хиляди бежанци тръгват на път? Да, нямаше да е евтино, ако бяхме помогнали. Сега обаче ни излиза много по-скъпо.

Как ще приключи всичко това?

Но сякаш мнозина все още не са го разбрали, защото и в момента всеки в ЕС дърпа чергата към себе си. Гърция и Италия пропускат бежанците нататък, Унгария издига огради, Източна Европа извръща поглед, Ангела Меркел кани всички сирийски бежанци в Германия, без да се е договорила с останалите, а после настоява тежестта да се разпределя равномерно - и в крайна сметка почти капитулира след по-малко от седмица. Защото сегашното предизвикателство е отвъд всичко познато.

Felix Steiner

Феликс Щайнер

В същото време в Брюксел министрите дори не успяват да се договорят за разпределянето на 160 хиляди бежанци. А броят на пристигналите тук е многократно по-висок - и продължава да расте. Вече никой не е в състояние да контролира какви са тези хора, откъде идват и накъде са се отправили. В тези драматични дни се оказва, че политиката няма ресурс да направлява процесите, засягащи Европа.

Как ще приключи всичко това? Никой не знае, защото никой няма план или концепция. Отдавна е мъртво Дъблинското споразумение, според което бежанците остават в първата страна от ЕС, чиято граница преминат. Скоро ще е мъртъв и Шенген. А когато се възстановят граничните проверки, стоките драматичното ще поскъпнат - заради транспортните разходи. И навярно чак тогава - защото вече ще бъдат засегнати икономическите интереси - в Европа може да настъпи обрат в мисленето.