Кога София ще стане град за живеене? | Новини и анализи от България | DW | 04.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кога София ще стане град за живеене?

Какво не достига на София, за да стане добър град за живеене? На дискусия, проведена в "Червената къща”, бяха очертани по-важните грешки на растежа: мръсен въздух, презастрояване, липса на истински диалог с гражданите.

Автомобилните задръствания в София не намаляват, независимо че бяха пуснати големи участъци от софийското метро. Софиянци продължават да дишат най-замърсения въздух в Европа - показват го сравнителните данни за качеството на атмосферата в европейските столици. Една пета от жителите на София живеят в силно запрашена среда, замърсена с вредни аерозоли. Подвижните лаборатории за контрол над въздуха в столицата нерядко отчитат замърсяване, което е над пределно допустимите норми.

„При подобно състояние на нещата българската столица трудно ще попадне сред градовете, номинирани за „Зелена столица на Европа“ през 2018, каквито са амбициите на софийската управа“, коментира Драгомир Константинов от фондация „Зеленика“. Тя си сътрудничи с няколко германски правителствени и неправителствени организации, с цел да съпостави качествата на софийската градска среда с показателите за градовете в Западна и Централна Европа. „Засега сравненията са трудно постижими, защото по много от показателите за София просто няма информация“, казва Константинов.

Днешна София има и редица други нерешени проблеми. „Над 10 квадратни километра от зелените „клинове“от естествени и изкуствени насаждения, които едно време са осигурявали връзката на града с Витоша и софийското поле, сега са занемарени и се използват за незаконни сметища и за терени на стихийно възникващите ромски гета, казва архитект Ангел Захариев от „Група Град“ - обединение за позитивни промени в обществената архитектура на България. „На практика София изгуби връзката си с околните природни ландшафти, с която някога се гордееше“, констатира още Захариев.

От какво се задъхва София?

Stau in Sofia Bulgarien

Задръстванията и мръсният въздух са сред големите проблеми на София

Въпреки многобройните обществени обсъждания по проблемите на София, налице са проблеми в диалога между гражданите и кметството, твърди Йорданка Ганчева от Форума за наблюдение и анализи на публичните политики. „На практика консултациите с гражданите се провеждат при вече направен избор от общината. Например на софиянци сега им се предлага проект за реконструкция на Борисовата градина. Но никой не ги попита дали те искат нейната модернизация или желаят най-големият софийски парк да се обнови до автентичния си вид от първата половина на миналия век“, изтъква Ганчева. Тя допълва, че отговорът на Софийска община по повечето изразявани недоволства е станал вече стандартен: “Няма как в такъв голям град всички да са доволни“.

Шефът на Комисията по градоустройство при Софийската община Орлин Иванов признава, че през 90-те години на миналия век в София са допуснати много и крещящи безобразия - свръхзастрояване, грабеж и унищожаване на зелени площи. „Процесът на „отхапване“ на територии от зелената система на София вече е спрян и сега се опитваме частично да компенсираме щетите. Но пари за всичките предвидени паркове нямаме“, декларира Иванов. Общинският съветник Зафир Зарков признава и други „грешки на растежа“ – например необмисленото, но платено от джоба на данъкоплатците изграждане на огромни и пустеещи сега паркинги по крайните спирки на метрополитена.

"Сегашното, продължаващо вече десета година управление на София може да се похвали, че поне вече ги няма скандалите около заменките и непрозрачните сделки с имотите на столичния град. Работим усилено и върху създаването на интегриран транспорт и управление на отпадъците", обобщава постиженията Орлин Иванов.

Редакцията препоръчва