Кога се пропука комунистическият режим? | Новини и анализи от Европа | DW | 18.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кога се пропука комунистическият режим?

1989-та бе повратна точка за страните от Източна Европа, в които десетилетия наред властваше политическият произвол на комунистическия режим. Но съпротивата срещу системата започна всъщност много по-рано.

"Преди обединението дойде свободата" - тези думи бяха изречени от президента на Германия Йоахим Гаук преди броени седмици, но със сигурност вече се числят към най-известните цитати за политическия преход в Източна Европа отпреди 25 години. И въпреки че Гаук каза това конкретно по повод стремежа към свобода на бившата ГДР и последвалото обединение на Германия, думите му важат и за развитието в целия Източен блок и в европейския процес на обединение.

Падането на Берлинската стена беше кулминацията в борбата на източноевропейските народи срещу комунистическата диктатура. Пътят към свободата обаче беше една дълга, жестока битка за свобода и демокрация във всички страни от комунистическия лагер. Ето и хронологията на обществения отпор срещу диктатурата и срещу всемогъщия тогава "голям брат", СССР:

Берлин, 17 юни 1953 година - народът в ГДР се надига

Замислени отначало като протестна акция срещу нечовешките условия на работа и мизерията, демонстрациите прерастват в работническо въстание, което обхваща цялата страна. Това са първите антикомунистически масови протести в сферата на влияние на СССР. Хората настояват за провеждане на свободни избори, сваляне на властта в ГДР, начело с Валтер Улбрихт, и обединение на Германия. По нареждане на Улбрихт Народната милиция на ГДР и съветските танкове брутално потушават бунта. Желязната завеса започва да се пропуква.

Будапеща, 23 октомври 1956 година - народно въстание в Унгария

И тук всичко започва с мирна демонстрация. Предимно студенти излизат на улицата в Будапеща, за да демонстрират в името на демократичните промени. След като правителството позволява по демонстрантите да се стреля, събитията ескалират. Войници настъпват към протестиращите и започва въоръжена битка, която води до разпадането на еднопартийното управление и обявяването на многопартийно правителство начело с Имре Наги. Унгария излиза от Варшавския договор и настоява Съветската армия да напусне страната. Демократичното чудо на Будапеща не продължава и десет дни: съветските танкове прегазват мечтата за свобода и демокрация - точно както три години преди това в Източен Берлин. Западът и този път не се намесва - от страх ситуацията да не ескалира. Точно както и през 1961 година, когато по нареждане на Валтер Улбрихт за една нощ е построена Берлинската стена.

Warschauer Pakt - Einmarsch in die Tschechoslowakei

Съветските танкове слагат край на "Пражката пролет"

Прага, 21 август 1968 година - войските на Варшавския договор нахлуват в Прага

През 1968 година в Чехословакия започва процес на реформи, на който се залагат големи надежди. Този процес е известен в историята като "Пражка пролет". Политици-реформатори от Комунистическата партия начело с Александър Дубчек преобразяват страната политически и икономически, синдикатите получават по-голяма свобода на действие, цензурата е премахната. "Социализмът с човешко лице" на Дубчек е трън в окото на повечето братски страни, начело със СССР. Страхът от разпространението на реформаторския комунизъм е прекалено голям. В нощта срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия и премазват брутално "Пражката пролет". Западът не се намесва. Военната намеса на братските страни обаче говори за още пукнатини в Желязната завеса. Един "другар", новият румънски държавен и партиен шеф Николае Чаушеску отказва участие в акцията и на масова демонстрация в Букурещ осъжда публично инвазията. Покълващите надежди за реформи в Румъния през 1971 година получават последния си тласък: След пътуване в Китай и Северна Корея Чаушеску провежда културна революция по източноазиатски образец. Резултатът: една от най-суровите диктатури, белязана от издигането в култ на отделни личности, от шуробаджанащина, корупция, икономически злоупотреби и всемогъщи тайни служби - Секуритате.

Гданск, 17 септември 1980 - основаване на независимия полски синдикат "Солидарност"

Полша е първата страна в комунистическия Източен блок, в която са допуснати свободни представителства на работническата класа. Основаването на "Солидарност" временно поставя край на протестната вълна в цялата страна, която кулминира в окупацията на корабостроителницата в Гданск от стачкуващи работници. Сред исканията им към правителството във Варшава са свобода на словото, право да стачкуват и право на основаване на свободни профсъюзи. Водачът на стачкуващите - Лех Валенса подписва на 31 август 1980 година споразумение с правителството, което не успява да се протипостави на исканията. Стачкуващите получават подкрепа от техния сънародник папа Йоан Павел II и католическата църква в Полша. Този път съветските войски не нахлуват в страната, но година по-късно Москва иска от Варшава да забрани "Солидарност". През декември 1981 година полският правителствен шеф - генерал Войчех Ярузелски налага военното право, синдикатът с около 10 милиона членове е забранен и отчасти действа нелегално. Изминават осем години, докато Валенса и "Солидарност" успяват да спечелят неравната битка с комунистическите управници.

27 юни 1989 - премахването на оградата с бодлива тел по автрийско-унгарската граница

Тази символична акция на външните министри на двете страни Гюла Хорн и Алоис Мок - премахването на граничните съоръжения между Унгария и Австрия всъщност е започнало по-рано - е и първото голямо пропукване на Берлинската стена. Хиляди източногерманци, летуващи в Унгария, използват редкия шанс да избягат на Запад.

Bulgarien Nationalfeiertag

За Тодор Живков времето на парадите свърши на 10 ноември 1989 г.

София, 10 ноември 1989 - вътрешен преврат в България

След 35 години на власт Тодор Живков е свален чрез преврат. Той е предпоследният "динозавър" от комунистическата ера. Последният - румънският диктатор Николае Чаушеску се задържа във властта до края на годината.

Букурещ, 22 декември 1989 - свалянето на Николае Чаушеску

Николае Чаушеску, който отхвърля всяка реформа по модела на шефа на Кремъл Михаил Горбачов, е отстранен от властта чрез вътрешен пуч. Преди това в средата на декември Чаушеску разбива по най-брутален начин организираните в западнорумънския град Тимишоара протести. На 21 декември в Букурещ и в други градове се стига до улични сблъсъци, част от военните застават на страната на демонстрантите. На 22 декември Чаушеску е свален от власт, а един ден по-късно е арестуван при опит да избяга с жена си от Румъния. На 25 декември двамата са осъдени на смърт от набързо свикан военен трибунал и биват разстреляни. С това историческите думи на Горбачов "Който закъснява, него животът го наказва" буквално се превръщат в истина.

Различни пътища, еднаква жажда за свобода

Равносметката гласи: Хората от страните в Източния блок намериха различни начини да се освободят от комунистическата власт. В някои държави - като Полша, Унгария или Чехословакия - беше възможно постепенното отслабване на произвола и това даде надежда за промяна. В други страни като България и Румъния обаче хората като че ли дълго време не можеха да открият алтернатива на съществуващата диктатура.

И въпреки това причините, поради които системата в целия Източен блок в крайна сметка се срина, бяха едни и същи. От една страна беше копнежът на хората за свобода и демокрация, от друга страна - икономическо-политическият фалит на правителствата. А развитието в бившите съветски републики показва, че този процес далеч още не е приключил.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание