Кога медиитe предпочитат да си мълчат? | Новини и анализи от България | DW | 13.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кога медиитe предпочитат да си мълчат?

Има теми от голям обществен интерес, на които българските медии не обръщат сериозно внимание или ги "потапят", като се фокусират над маловажни аспекти и сензации. Случайно ли е това? Eкспертен анализ дава отговори.

За трета поредна година Институтът за модерна политика (ИМП) с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ изследва проблема за мълчанието на българските медии по обществено значими теми. Тежките финансови проблеми на повечето български медии и зависимостите им от управляващите и свързаните с тях олигархични кръгове продължават да теглят страната към дъното на класациите за медийна свобода. Ярко проявление на този факт е изпадането на България до стотното място на авторитетната класация на „Репортери без граници“.

Анкета сред стотина медийни експерти, журналисти, издатели и представители на неправителствени организации номинира над сто отбягвани от българските медии проблеми с широка значимост през миналата 2013 година. Сред попадналите в по-тясната селекция теми, експертите откроиха 13 особено значими по критерия „степен на нарушаване на обществения интерес“. За тях или се мълчи изцяло, или до зрителите, слушателите и читателите достига само пресята, повърхностна и непълна информация.

Медиен комфорт за „гнилите ябълки“

Иво Инджов от Института за модерна политика съзира трайна тенденция да се мълчи по тежкия проблем за контрола над банковия сектор. Като особено вреден, експертите оценяват и медийното мълчание по един важен аспект от антипотребителското поведение на банките – „клептобанкирането“, т.е. неправомерното повишаване на лихвите от страна на банките за отпуснати кредити по вече сключени договори. Защо публичните и частните средства за масова информация предпочитат да мълчат относно някои драстични посегателства срещу правата на банковите клиенти?

Две са възможните причини за това, че имената на некоректните банки се споменават от медиите много рядко, смята медийният експерт Иво Инджов: “Едната е свързана със страха от рестриктивния закон за кредитните институции, който предвижда драконовски глоби за нарушаване на банковата репутация. Другата причина се корени във факта, че банките заедно с мобилните оператори остават най-големите рекламодатели в медиите“, допълва Инджов. Вероятно поради това остава премълчавана и скандалната практиката на мобилните оператори да използват съмнителни или направо незаконни методи за събиране на дългове.

Bulgarien Corporate Bank Logo Flagge

Темата за контрола над банките също беше пренебрегвана тема, докато не се стигна до скандала с КТБ

Журналистическата етика също е тема-табу

Проблемите на журналистическата етика, както и манипулациите със системата за „случайно“ разпределение на делата в съдилищата също спадат към най-отбягваните медийни теми през 2013-та. Медиите все по-често отразяват тежки криминални случаи, като ги превръщат в национални драми. Илюстрации на тази тъжна констатация са публикуваните в редица медии необработени снимки на жертви на брутално насилие. Спазването на основни етични норми в журналистиката също се превръща в тема-табу, е отбелязано в анализа на последната анкета за темите, които медиите предпочитат да отбягват.

Подобен непрофесионализъм и грубо потъпкване на етичните норми неизбежно поставят много въпроси: „В какви случаи е резонно да се представя насилие в медиите и с какви мотиви се прави това? Докъде се простира свободата на медиите и къде се къса връзката между професионализма и журналистическата етика? Какви послания отправят медиите с подобни снимки? Не се ли фокусира медийният интерес в по-голяма степен върху насилника, отколкото върху жертвата? Изводът е, че спазването на журналистическата етика е тема „табу“ за редица вестници и онлайн медии в България“, обобщава Иво Инджов, който цитира становище на Комисията за етика в печатните медии.

Малки смели сайтове

Автоцензурата на журналистите в България в редица случаи е дори по-силен фактор от натиска на работодателите им да се пише или да не се пише за даден проблем, твърди Инджов. Той смята, че зад голяма част от темите-табу в българските медии стои страхът на пишещите да не загубят работата си в условията на свиващия се медиен пазар в България. „Проблеми за медийната свобода продължават да създават неизяснената собственост и зависимостите на редица частните медии. Но има и малки смели сайтове, като „Е-вестник“ и „Бивол“, които неуморно пишат по неудобните и отбягвани теми, напук на българската медийна „омерта“, заключава медийният експерт Иво Инджов.

Редакцията препоръчва