Кога един режим започва да се олюлява | Новини и анализи по международни теми | DW | 24.06.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Кога един режим започва да се олюлява

Една тирания се оказва в опасност винаги, когато пробуди надежда за подобрение. Така е било винаги през историята, така става и днес, смята наблюдателят на вестник "Ди Велт" Михаел Щюрмер. Ето аргументите му.

Историята се повтаря

Историята се повтаря

В своя станал отдавна класически анализ на монархията и революцията френският дипломат и историк Алексис дьо Токвил описва и решаващия момент на трансформация от реформа отгоре в революция отдолу. Монархическа Франция не си спестява просветителската самокритика, флиртува с естественото право, плаща и се бори на страната на северноамериканските въстаници и провъзгласявава реформи, които малко след това касира.

Alexis de Tocqueville

Тезите на Токвил /1805-1859/ са валидни и днес

"Закъснелите ги наказва животът"

Полицията и правосъдието започват да се олюляват, също както и лоялността на армията. В същото време държавният дълг достига неимоверни размери, забелязва се упадък, разцепление сред управляващия елит, плъзват съзаклятнически теории. Тогава защитниците и облагодетелстваните от стария ред се преориентират натам, където предполагат, че се намира властта на бъдещето.

Така или по подобен начин се разиграват оттогава събитията по различно време и на различни места в света. "Токвиловият момент" настъпи в Полша преди 20 години, когато комунистите бяха принудени да допуснат полусвободни избори, тъй като гаранциите от Москва отпаднаха. Няколко месеца по-късно последваха демонстрациите в ГДР, които като по чудо преминаха без насилие. Прочутите думи на Горбачов "Закъснелите ги наказва животът" разкъсаха вцепенението и страха, които владееха страната от 1953.

В Румъния Секуритате разбра, че играта е изгубена и на бърза ръка очисти диктатора, преди народният гняв да сложи край на режима. По същото време в Югославия Милошевич разбра, че държавата на Тито не може да бъде удържана повече. Той се опита да противодейства, като мобилизира великосръбския национализъм и армията - резултатът е известен.

Мир Хусейн Мусави в днешен Иран не е вероятно онзи реформатор, на когото студентите, жените и търговците се надяват. Той е проекция, фокус на надеждите, изразител на неудържимия повече вик на иранските образовани и буржоазни слоеве за свобода, светлина и въздух. Една древна културна нация не желае повече да бъде тормозена, мамена и брутализирана.

Iran Wahlen Demonstration in Berlin

Раздвоението на режима окуражава хората да се надигнат срещу произвола

Не остана нищо освен мухъл, цинизъм и насилие

Същевременно избирателите на Мусави усещат, че режимът е раздвоен и че съотношението на силите се променя. Защо иначе върховният жрец щеше да позволи второ преброяване на гласовете на отделни места - компромис между анулиране на изборите и категорична неотстъпчивост? Това е типичният начин на поведение на неуверените управници в момент на криза. Това окуражава хората да се надигнат срещу арестите, изстрелите и биячите.

Приблизително на всеки 30 години, твърдят историците, Иран променя своя облик. Толкова време измина, откакто аятолах Хомейни провъзглави царство на свободата и справедливостта. От него не остана нищо освен мухъл, цинизъм, господство на силата и недоволство. Това е моментът, описан от Токвил.

Редакцията препоръчва

Реклама