Кога един политик трябва да подаде оставка? | Новини и анализи от Европа | DW | 04.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кога един политик трябва да подаде оставка?

Едни плагиатствали, други имали съмнителни приятели или просто се забавлявали на държавни разноски. Фолкер Бек е поредният германски политик, забъркал се в скандал и подал оставка. Припомняме някои от по-старите случаи.

Кога един политик трябва да подаде оставка? Препъни-камъни – колкото щеш. Защото животът на един водещ политик неизменно поражда завист и разпалва жаждата за конкурентни битки. А и защото става дума за обществени постове, подчиняващи се на строги изисквания – както законови, така и морални.

В книгата си „Последна спирка оставка“ авторите Паскал Бойкер и Франк Юберал разглеждат този политически феномен и дават множество примери от историята на ФРГ от 1949 до днес.

Доброволно или не

Оставките се делят, най-грубо казано, на доброволни и принудителни. Към първата група политици спадат т.нар. „праведници“, при които „собствените убеждения се превръщат в пречка за кариерно развитие“. Пример в това отношение е Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер от либералната Свободна Демократическа партия (СвДП). Тя подаде оставка като министър на правосъдието, защото разбиранията ѝ на либерален политик влизаха в противоречие с въведените ограничения за личните свободи на гражданите - покрай засиленото използване на специални разузнавателни средства /СРС/ .

Друга група представляват т.нар. „отговорни“ политици, които подават оставка в резултат на прегрешенията на други лица. Оставката на Вили Бранд е най-красноречивият пример за това - бившият канцлер-социалдемократ напусна поста си, след като се беше оказало, че в неговото непосредствено обкръжение е работел шпионин на ГДР.

Изкушението „пари“ също е водило до редица оставки по принуда – и то за политици от всички възможни партии. Грегор Гизи от Левицата и Джем Йоздемир от Зелените се възползваха от натрупани при служебни пътувания бонуси, за да летят безплатно и при частни пътувания. Лотар Шпет от ХДС пък беше пътувал десетки пъти служебно на разноски на различни фирми. Райнхард Климт от ГСДП беше подписвал съмнителни договори за спонсорство с един футболен клуб, а Макс Щрайбл от ХСС „се препъна“ покрай съмнителните си приятели в икономическите среди и безплатните почивки за тяхна сметка.

Ex-Bundespräsident Wulff und Ehefrau Bettina trennen sich

Бившият президент Кристиян Вулф

Дори германски президенти са падали в подобен капан. Кристиян Вулф например подаде оставка през февруари 2012, след само 20 месеца на този пост, тъй като прокуратурата заведе срещу него следствие по подозрение за лично облагодетелстване.

Ролята на интернет

Според двамата автори на книгата, журналистите всъщност не са в състояние да докарат един политик до оставка, а по-скоро „доставят муницията, необходима тя да се случи“. Случаят „Вулф“ беше малко по-различен в това отношение – там медийният натиск беше толкова силен, че доведе до оставка на президента, макар че още нищо не беше изяснено от следствието. Съответно големи бяха и упреците срещу прекалената „ловджийска стръв“ на медиите.

Медията интернет създаде ново качество в разкриването на скандални истории. Сайтът "VroniPlag" например откри огън по политици с академични звания. От 2011 г. насам сайтът претърсва дисертационни трудове на политици за евентуално плагиатство. Най-известната жертва беше Карл-Теодор цу Гутенберг от ХСС, в чиято докторска дисертация се намираха редица „заимствани“ пасажи. Силвана Кох-Мерин от СвДП и Йорго Шацимаркакис се разделиха с политическите си кариери по сходен начин

В тези случаи интернет не беше просто средство за разкриване и проследяване на скандала, а стана нещо като негов „софтуер“, без чиято помощ скандалните разкрития нямаше да могат да се докажат.

Телефонен секс и любовни афери

Интернет и модерните средства за комуникация като цяло са потенциален източник на опасност за политиците, особено ако става дума за нарушаване на закони. Политикът от ХСС Ханс Валнер, например, се раздели с поста си заради „телефонен секс“ в Ландтага - „горещата телефонна линия“ струваше на данъкоплатеца петцифрена сума. Политикът от ГСДП Себастиян Едати пък разглеждал снимки с детска порнография на служебния си лаптоп, свързвайки се с интернет чрез сървъра на Бундестага.

Sebastian Edathy Deutschland

Бившият депутат Себастиян Едати

Частният живот на политиците в Германия и бездруго е обект на изострено внимание. С недобро око се гледа на любовните афери на политиците. Но докато любовната авантюра на Хорст Зеехофер (ХСС) все пак не доведе до оставката му, бившият министър на отбраната Рудолф Шарпинг се раздели с поста си заради полуголите снимки от басейн в Майорка, на които се виждаше и приятелката му.

Наркотиците като последен изход?

Ето че сега оставка подаде и Фолкер Бек. Той бил хванат да купува наркотик – и то синтетичната дрога Crystal Meth. Още преди да се разрази медийното възмущение, той се оттегли от всички свои постове.

Животът в съвременния свят и бездруго създава нови предизвикателства пред политиците. Независимо от ползите, които носи, интернет допълнително засилва обществения натиск. Смартфонът не е личната секретарка, която едно време „отсяваше“ нежеланите обаждания. Затова и днешният напрегнат живот понякога принуждава политиците да посягат и към наркотици.

За разлика от предни десетилетия, обаче, днес вече почти не се срещат онези класически съпруги на политици, които вечер чакат стресирания си съпруг с тържествено подредена маса, изпрани и току що изгладени ризи.

Реклама