Кога гърмят военни складове? | Начало | DW | 16.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кога гърмят военни складове?

Експлозии в Сибир, експлозии в Костенец: складовете с боеприпаси гърмят там, където държавата се е разпаднала или сериозно се клати. Швейцарски експерти са проучили причините за този вид експлозии.

Експлозията в завода в Костенец на държавната фирма „Терем” не е прецедент в България. Вестник „Сега” припомня, че преди две години в база на фирмата "Берета-Трейдинг" край Петолъчката загинаха трима души, а шест години преди това гръмнаха складове край софийското село Челопечене. В черната статистика са и експлозиите в Сопот, в Казанлък, в Габровско, където загина една жена, и край Севлиево. С тези инциденти България попада в една неособено ласкава класация.

Безотговорността - първа причина

Списъка оглавяват Нигерия и Северна Корея. Тъкмо в тези две страни бяха регистрирани най-тежките експлозии в складове за боеприпаси, отнели живота на 1000, съответно дори 1500 души. Ранените в двете експлозии са хиляди, двете катастрофи тежко засегнаха хората в цели градове и региони. През 2012 година в Бразавил (Конго) взрив в склад за боеприпаси уби стотици хора, а над 100 000 души останаха без покрив над главата си. Специална комисия на ЕС разследва тази катастрофа и стигна до извода, че е била проявена тежка безотговорност.

По-близо до континентална Европа през 2011 също имаше голяма експлозия. Взривът в Кипър взе 13 жертви и почти разруши една електроцентрала. В продължение на месеци на острова не достигаше електричество, а материалните щети надхвърлиха 2 милиарда евро. Тогава избухнаха 98 контейнера с оръжие, боеприпаси и експлозив – доставка от Иран за Сирия, която беше прихваната от кипърските власти. Въпреки предупрежденията, конфискуваната стока просто беше складирана без никакви предпазни мерки – класически примери за немарливост на властта.

Zypern Explosion Marinestützpunkt 11. Juli 2011

През юни 2011 г. експлозия в Кипър отне живота на 13 човека

От 1979 година насам са регистрирани над 500 експлозии в складове за боеприпаси по цял свят, сочи последното изследване на Института за наблюдение на лекото стрелково оръжие в Женева. Този институт наблюдава такива оръжия като пушки, автомати, пистолети, минохвъргачки, гранати, мини и пр., тоест – арсенала, който използват както правителствени сили, така и бунтовници, терористи и гангстери по цял свят. Специалистите от Женева следят разпространението на тези оръжия, злоупотребите с тях и контрола над тях. В своето проучване те обобщават официалните данни: броя на инцидентите, на жертвите и на хората, изгубили домовете си, тоновете експлозив и пр. И най-важното: те анализират причините за тези експлозии и дават препоръки как да се обезопасяват складираните боеприпаси.

Слабите държави са предразположени към инциденти

Налага се следният извод: взривове в складове за муниции се случват най-вече в страни, където държавният ред се е разпаднал или е разклатен. Най-много подобни инициденти през последните 30 години са регистрирани в Русия и в още няколко републики от бившия Съветски съюз. На тамошните територии в резултат от Студената война и надпреварата във въоръжаването бяха складирани особено големи количества оръжие и боеприпаси. След разпадането на СССР тези огромни запаси бяха занемарени – макар че и дотогава част от складовете приличаха повече на бунища, пишат женевските специалисти. Добър пример за случващото се е и Албания, където през 1997 година се срути целият държавен ред, а само през същата година бяха наброени 18 инцидента с общо 140 жертви от взривове.

Най-застрашени, разбира се, са държавите, в които се водят войни, вкл. граждански. През последните две години многобройни експлозии на боеприпаси имаше в Йемен, Сирия, Ливан, Либия и Пакистан. За предишни периоди специалистите констатират такива инциденти в Шри Ланка, Ирак и Афганистан. Неочаквано се оказва, че държави, където на власт са авторитарни режими, изобщо не контролират толкова добре своите арсенали, колкото може да се очаква. Тъкмо напротив. Но експлозии в складове с боеприпаси има и в напреднали, солидни държави като Франция и САЩ, например.

Още причини

Symbolbild Entsorgung Zerstörung Chemiewaffen Dummy Deutschland

Унищожаването на боеприпаси трябва да следва строги правила

Конкретната причина за експлозиите най-често е неподходящо боравене с взривни вещества. Много често в засегнатите складове липсва добре обучен персонал, няма процедури и надзор, има безотговорно отношение. Някои складове са сбъркани като архитектурен проект или са зле изградени. Авторите на проучването изборяват и абсурдни примери като военната база в самия център на град Бакаву в Конго-Киншаса, където 12 тона боеприпаси били складирани непосредствено до цистерните с бензин. В повечето случаи складовете са подсигурени срещу проникване отвън, често пъти обаче корумпираната охрана продава за своя сметка оръжия и боеприпаси на бунтовници или престъпници. Това, разбира се, поражда допълнителни рискове.

Авторите настойчиво препоръчват боеприпасите да се пазят в по-малки складове. Много правителства вярват, че колкото по-голям арсенал имаш, толкова си по-силен – и не забелязват, че и рискът е огромен. Освен това прекалено много бракувани боеприпаси се пазят, вместо да се унищожат. Отговорните лица и институции не си дават сметка за опасността и съответно не поддържат добър мениджмънт и квалифициран персонал.

Изследването на женевските експерти е полезно четиво за всички в бранша, включително и в България.

Източник: Unplanned Explosions at Munitions Sites. Excess Stockpiles as Liabilities rather than Assets. Eric G. Berman und Pilar Reina (Hg.). Small Arms Survey, Genf 2014.

Редакцията препоръчва