Когато Югославия и Чехословакия се споминаха | Новини и анализи от Европа | DW | 31.08.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Когато Югославия и Чехословакия се споминаха

Преди 25 години бе решена съдбата на две държави: Югославия и Чехословакия. Двете страни възникват след Първата световна война по сходен начин. Но краят им е съвсем различен. Да си припомним:

На 26 август 1992 премиерите на Чехия и на Словакия Вацлав Клаус и Владимир Мечияр договарят мирното разпадане на общата чехословашка държава. И още на същия ден обявяват, че от началото на 1993 Чехия и Словакия вече ще са две самостоятелни държави.

На същата дата - 26 август 1992 - в обсадения от сърбите босненски град Сараево също се случват знаменателни събития. Почти до основи изгаря Националната библиотека на Босна и Херцеговина, съхранявала вековните традиции на мултикултурното съжителство в региона. На този ден окончателно става ясно, че войната в Босна ще остави незаличими следи.

Сараево 1992 година: пламъци в Националната библиотека на Босна и Херцеговина

Сараево 1992 година: пламъци в Националната библиотека на Босна и Херцеговина

Една история, два края

Югославия и Чехословакия напускат сцената на международната политика почти едновременно, но по доста различен начин. При това възникването им от развалините на Австро-унгарската империя в края на Първата световна война носи много общи черти. И при двете държавни образувания целта е сходна: различни, но близки по традиции и култура народи и национални малцинства да се обединят в обща, самостоятелна държава.

Още преди края на Първата световна война ръководителите на чешкото и на словашкото национално движение се споразумяват за създаването на обща държава. Чехословакия е всичко друго, но не и хомогенна: от общо 14-те милиона жители 7 милиона са чехи, 2,5 милиона са словаци, а судетските германци са над 3 милиона. Към тях се прибавят и многочислени унгарски, украински и полски малцинства. Макар че от самото начало се преследва целта да бъде създадена чехословашка национална идентичност, а малцинствата да се ползват със значителни права, всичко си остава само официална фразеология. В действителност винаги се е усещала доминиращата роля на чехите, които са не само най-многобройни, но и най-силни в икономическо и културно отношение. След революцията от 1989 в Словакия се надига мощна вълна от искания за независимост. Именно това развитие довежда до разпускането на общата чехословашка държава на 1 януари 1993 година.

Съдбата на Югославия

Макар в началото да е твърде сходна с тази на Чехословакия, съдбата на Югославия се развива по съвсем различен начин. И тук основната идея е да се съберат няколко сродни народностни групи в обща държава. В състава на Югославия влизат обаче народи, които са носители на твърде различни исторически и културни традиции. Едни вече са имали свои утвърдени държавни структури (например сърбите), докато други никога не са разполагали със самостоятелна държавност.

Още от самото начало Югославия прокламира равноправие на всички народностни групи и закрила на малцинствата и техните права. Въпреки това обаче мнозина се чувстват ощетени откъм привилегии, а опитите за установяване на единна югославска нация така и си остават безуспешни, независимо от всички усилия. Краят на тази история е известен на всички: войната демонстрира по особено красноречив начин слабостта на изкуствено създадената държавна общност, която се разпадна на отделни етнически групи, а националните граници между тях бяха прокарани с невиждана бруталност. И докато днес Чехия и Словакия поддържат отлични двустранни отношения, в страните от бивша Югославия още оплакват многобройните жертви и огромните разрушения. А Босна и Херцеговина си остава и до днес - повече от 20 години след края на войната - една бедна, нефункционираща и крайно разединена страна.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия:

Редакцията препоръчва

Реклама