Когато Тодор Живков излезе в заслужен отдих | Новини и анализи от България | DW | 12.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Когато Тодор Живков излезе в заслужен отдих

Малцина знаят цялата истина за събитията от ноември 1989 година. И едва ли някой подозира, че всичко всъщност започва на един зъболекарски стол. Такава е поне версията на Иван Кулеков.

Така се случи, че през последните години преди падането на комунизма бях на отговорна работа към Политбюро на БКП. Поради естеството на моите задължения бях в близки, бих казал дори приятелски отношения с повечето от ръководителите на партията и държавата. Познавах не само кътните зъби на всеки един от тях, но и кучешките им, както и резците.

След работа Тодор Живков имаше навик да се отбива в моя кабинет, просто да изпружи крака на зъболекарския ми стол и да си почине като човек. С ген. Милушев, шефа на УБО, бяхме внесли един стол Siemens от Западна Германия, струваше 32 000 дойче марки, много удобен, с кожа от бенгалски тигър. Живков не пиеше, но обичаше да се жабури с троянска сливова, която изплюваше в елегантен плювалник American Standard, който ни беше подарил един наш сътрудник на посолството в САЩ (полковник Митев).

"Абе, знаеш ли тоя виц, дето Тодор Живков умрял и…"

Една ноемврийска вечер, докато седна на стола - и заспа. Толкова беше изтощен. Наметнах го с една вълнена жилетка, която беше забравила в кабинета ми сестра майор Младенова и тихо приседнах до него на въртящото се столче. Ген. Милушев ми викаше: абе, дай да го сменим това нещо с нещо по-така, обаче на мен столчето ми беше за кадем и не го сменях за нищо на света. Сигурно бяха минали три-четири часа, когато Живков отвори очи.

- Май съм заспал - рече и се усмихна виновно. Понечи да стане (той не позволяваше да му се подава ръка), но не му стигнаха силите и се отпусна на облегалката. Главата му влезе в устата на бенгалския тигър. Беше много тъжна гледка.

- Другарю Живков - казах му през сълзи, - Вие имате нужда от заслужен отдих.

- Имам - кимна Живков и за пръв път след смъртта на Людмила го виждах да се просълзява - но Горбачов, Луканов и Младенов искат да умра от преумора на работното си място и не ми разрешават да се пенсионирам.

- Аз ще уредя работата - рекох.

- Виж там, говори и с Гришата (генерал-полковник Григор Шопов, шеф на Държавна сигурност) да пусне някакъв виц за мене, искам като сдавам властта, народът да не плаче, а да се смее. - Като всеки велик държавник и Тодор Живков мислеше първо за народа, после за себе си.

Вицът, който момчетата на Гришата, подпомогнати от момчетата на Любо (Любомир Левчев, председател на писателския съюз), както и от момчетата на бат’ Кольо (Н. Дамянов, началник на отдел „Затвори“ в МВР) създадоха, стана перлата в короната на Държавна сигурност. И до днес си го спомням: „Абе, знаеш ли тоя виц, дето Тодор Живков умрял и… Абе, не го знам, но много хубаво започва“.

Todor Schiwkow

"Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ"

С генерал-полковник Анатолий Аркадиевич Зверев бяхме карали заедно курс по кариес в зъболекарската школа на ул. Любянка и много често се чувахме да обменяме опит. Пък и предния ден му бях изпратил с дипломатическата поща една бъчонка сливова, та още сутринта на 5 ноември му се обадих да попритисне малко Горбачов по въпроса за Живков. Към 5 часа същия ден ми се обажда Витята (Виктор Шарапов, посланик на Съветския съюз в България, генерал от КГБ), вика: абе, май трябва да жабуря един шести горен. Разбрах, че работата е напечена. И отивам аз с една дамаджана троянска, а те (Добри Джуров, Петър Младенов и Андрей Луканов) вече бяха нарязали салатката.

Ето как започна българската демокрация

- Твоята работа се уреди - посрещна ме от вратата Витята - Горбачов се е навил за заслужения отдих на твоя човек.

- И ние сме „за“ - рече бай Добри (армейски генерал Добри Джуров). Бях го уредил наскоро с едно немско чене, така че той ми беше задължен до гроб.

- Кога? - питам.

- К`во ще кажеш за 10-и? - рече Андрей - имаме един пленум на ЦК на БКП, питай човека, ако е съгласен...

В почивката на пленума, някъде към 15.30 часа, Живков дойде в кабинета ми, отпусна се на стола и рече:

- Дай.

Нажабури се със сливовица, но за пръв път от толкова години не я изплю. Има една много известна снимка от този пленум, на която си личи, че Живков не се е изплюл.

Та така започна българската демокрация.

Редакцията препоръчва

Реклама