Когато се умориха да мечтаят, си спомниха за СССР | Новини и анализи от Европа | DW | 08.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Когато се умориха да мечтаят, си спомниха за СССР

Руснаците предпочитаха да си мечтаят за новото, което ще дойде след СССР, вместо да работят за неговото създаване. А когато се умориха да мечтаят, остана място само за носталгия, пише Александър Плюшчев.

Руснаците посрещнаха 2016 година както винаги с телевизионната програма на "Огонек", която излъчи песни от съветско време и няколко познати до болка съветски филма. През последните години животът в Русия все повече заприлича на римейк на СССР.

В новогодишната програма не видяхме постсъветската комедия на Владимир Меншов "Ширли-Мирли", в която цялото население на Русия заминава за Канарските острови, курортът-мечта от 1990-те години. Ако руснаците можеха да останат там завинаги, а не както е по сценарий само за три години, те и на Канарските острови биха създали римейк на Съветския съюз, само че с целогодишно топло време.

Носталгията си е носталгия, но по-добре е да си в чужбина

Руският турист, който зад граница се сблъсква с представителите на постсъветската миграция, остава поразен от огромния процент поддръжници на Путин, които одобряват и анексията на Крим. Тези хора ругаят местните власти и повтарят мантрите на руската телевизионна пропаганда. Странен парадокс. Точно хора, които са напуснали Русия, защото не им е харесвало там, сега живеят на места, където явно нищо не им харесва. А голяма част от тях преживяват от социални помощи, пенсии и други социални облаги, отпуснати от новата им родина.

Изборът пред тях е ясен - или бързо да се адаптират в новата страна като научат езика и си намерят работа и приятели сред местните жители, или да общуват само помежду си, поради незнание на чуждия език, да вършат само най-нискоквалифицирана работа или да живеят от социални помощи и да идеализират живота в Русия, осведомявайки се за него от медиите.

По-лесно е да заснемеш римейк, отколкото нов филм

Бившите жители на СССР, които днес живеят в Русия и не възнамеряват да заминават в чужбина, нямат такъв избор. Разпадането на съветската система в началото на 1990-те години ги запрати в своеобразна вътрешна емиграция. Всички те безвъзвратно напуснаха СССР, но така и не стигнаха до новата страна, която искаха да опознаят, поради което вече се и отчаяха. И тук ключовата дума е "опознаят" – защото никой нямаше истинско намерение да участва в създаването на тази нова страна. 1990-те години бяха време на надежди. С тях бяха пропити първите години от постсъветския период. Но само надеждите не стигат.

Alexander Plushev Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Александър Плюшчев

Мнозина обичаха да си мечтаят за бъдещето, но малцина бяха онези, които бяха готови да работят за неговото осъществяване. Да не говорим, че почти нямаше хора, които да са наясно какви цели да се преследват и какви конкретни стъпки са нужни, за да се осъществят те. Твърде малко хора имаха и готовност да предприемат тези стъпки. И независимо от това, че нямаше нужда да учат чужд език или да се адаптират към чужд манталитет, те така и не успяха да се приспособят към новото. Новата система от отношения, ценности, ориентири, цели и символи не се изграждаше, просто защото нямаше кой да я изгради. По-лесно е да създадеш римейк, отколкото изцяло нов филм. Затова съветското минало, доскоро смятано за безвъзвратно отминало, изведнъж започна да се възражда.

Назад към прекрасното минало

Носталгията по СССР започна да се продава успешно още през 1995 година. Малко по-късно съветската стилистика започна да се появява навсякъде - в рекламите, в наименованията на магазини и ресторанти, в оформлението на националните празници, в реториката и лексиката на чиновници и политици. Постепенно нарасна влиянието и значението на тайните служби и армията, а онези, които жалеха по Студената война, възвърнаха ненавистта към Запада. Всичко това е един гигантски римейк, външно приличащ на оригинала, но изпразнен от идеология. Всъщност нямаше и нужда от идеология, след като растящите тогава цени на петрола поддържаха икономиката и благосъстоянието и пораждаха една почти религиозна заблуда - че новият възход е възникнал благодарение на съветското минало.

Но истинският, напомпан с идеология Съветски съюз, така и не успя да преживее икономическата криза и рухна под тежестта на собствената си неефективност. Вярата в социализма и комунизма се изпари заедно с изчезването на стоките от магазините и с превръщането на парите в ненужни хартийки, с които не можеш да купиш нищо. Каква ли икономическа криза ще породи носталгията по СССР, която се крепи не на някаква идеология, а на вярата, че днешната власт, макар и да е с изцапани ръце, действа неизменно правилно? Времето на съветския римейк ще трябва да отмине. Иначе руснаците никога няма да успеят да заснемат своя нов филм, в случай, че изобщо още са способни на подобно нещо.

Редакцията препоръчва