Когато Русия ″освободи″ България | Новини и анализи от България | DW | 03.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Когато Русия "освободи" България

Русия често натяква на България, че не била признателна за подарената ѝ свобода. При това преди близо 140 години Русия е целяла всичко друго, но не и да освободи България.

В навечерието на годишните чествания на българския национален празник Москва често припомня на българите за амнезията им по отношение на тяхната “двойна освободителка” Русия, която ги е спасила и от османско владичество, и от фашизма. Реториката на Кремъл, която потъпква всички правила за дипломатичност и елементарна коректност, среща в София неочакван опонент. Пред Дойче Веле посланикът на Украйна Микола Балтажи, който е доктор на историческите науки, цитира многобройни източници, които разкриват потулваната десетилетия истина, че украинските войници и офицери са съставлявали поне половината от руската императорска армия, която е навлязла през 1877 година в българските земи.

„Изследователите на архивите на украинските губернии по царско време са категорични, че голяма част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци. И в това няма нищо странно - руският императорски щаб е предпочел да използва военния потенциал на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от районите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е проведена преди всичко сред украинското население на Киевското, Одеското и Харковското военни окръжия. В структурата на воювалата тогава армия има голям брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните войници - Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и голям брой украинци с български корени, които с огромен ентусиазъм тръгват да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават след това в България, за да подготвят младата ѝ армия. Интересен е и съставът на първата руска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която създава предмостие за инвазията. Тя се състои предимно от украинци и се ръководи от генерал Михайло Драгомиров“, посочва Микола Балтажи.

Mikola Baltaji ukrainischer Botschafter in Bulgarien

Микола Балтажи

Монополът на Москва върху миналото

В архивите на много украински губернии са записани имената на многобройните жертви, паднали в тази война, казва още Балтажи и добавя: „Дори във вестниците на сравнително малки областни градове в Украйна като Полтава и Чернигов открих данни за броя на убитите в Руско-турската война. За Полтава имаме информация за близо 976 убити украински войници, а за Чернигов данните са за 458 жертви“, посочва украинският посланик и казва: „За разлика от Москва обаче, на никого в Украйна няма да му дойде наум да досажда на българите с претенции за вечна благодарност“.

Професорът по история в Софийския университет Христо Матанов припомня, че обвиненията за „неблагодарността“ на България към Русия имат дълга история. Тя започва още от времето на Съединението и насилствената абдикация на княз Александър Батенберг. Тогава руската пропаганда лансира измислицата за 300 000 убити руски офицери и войници, докато съвременните анализи стигат до извода за около 60 хиляди жертви. Бруталната намеса на Русия във вътрешните работи на България при абдикирането на княз Батенберг довежда дори до скъсване на дипломатическите отношения. През 1915 година към поредното си настояване за „признателност“, провокирано от влизането на България в Първата световна война на страната на Германия, Русия прибавя и наказателна акция - варварски обстрел на Варна от императорската флота.

Митът за Санстефанската свобода

Проф. Матанов напълно подкрепя тезата на покойния си колега Пламен Цветков, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е било създаването на истински независима държава на българите. „Това е договор, който по същество представлява акт на узаконяване на една практически неограничена окупация на България от руската армия“, казва Матанов.

Според покойния му колега Пламен Цветков, мечтата на Руската империя да се добере до подстъпи за пряка атака на Цариград и черноморските проливи се оказва фаталният препъни-камък пред идеята за независима и обединена България. А липсата на срокове за изтеглянето на руската войска от България и застрашителната ѝ близост до Босфора обединява западните сили за противодействие срещу амбициите на Санкт Петербург. Два месеца след договора от Сан Стефано руският посланик в Лондон Шувалов и лорд Солсбъри се договарят за свикването на Берлинския конгрес. Още тогава руската дипломация се съгласява да бъдат орязани земите на новата българска държава - просто защото не желае да остави на Балканите голяма и силна държава под западна протекция. Неслучайно големият спор на Берлинския конгрес е не за границите на Княжество България, а за сроковете за изтегляне на руските войски.

Редакцията препоръчва

По мнение на Цветков, подобно на лозунга на Британската империя „Разделяй и владей!“, Руската империя се е разширявала под мотото „Освобождавай и владей!“. Тази стратегия датира още от времената на Екатерина Велика, когато „освободеното” от османска протекция ханство на кримските татари след няколко години „независимост“ е окончателно придърпано от Санкт Петербург. Малко по-късно същата съдба застига Грузия, „освободена“ от иранска зависимост.

"Четете и знайте..."

Проф. Христо Матанов обръща внимание на обстоятелството, че българските учебници по история продължават да премълчават или прескачат неудобните за Москва факти. „Като автор на подобни учебници често съм се замислял дали с някои от изнесените факти няма да засегна нечий „обществен“ интерес. Самоцензурата е част от работата по писането на учебниците по история, а водеща роля в тази работа играят указанията на Министерството на образованието и науката. Те издават стремеж към някаква „балансираност“, която обаче означава писане и преподаване на история „под сурдинка“ - с цел да се зачитат „традиционни“ представи за отношенията ни с Русия. В миналото тези представи се създаваха от завършилите образованието си в Русия български историци, както и от марксистките писачи на учебници. И днес обаче продължаваме да мълчим за тези грижливо пазени митове“, признава проф. Матанов.

Според посланик Микола Балтажи, именно заради премълчаването и изопачаването на исторически факти и до днес продължава да се твърди и вярва, че не Цариград и Проливите, а свободата на България и добруването на българите са били основната цел на Санкт Петербург във войната от 1877-1878 година. “В деня, на който българите честват своето освобождение, искам да се обърна към тях с думите на Паисий: „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи“.”