Когато погребаха Варшавския договор | Новини и анализи от Европа | DW | 01.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Когато погребаха Варшавския договор

На днешния ден преди 25 години беше разпуснат Варшавският договор. А само няколко години по-късно западната граница на НАТО се измести на изток. Събитията от онези дни промениха цяла Европа. Да си спомним:

Макар че имаше личен принос за разтурянето на Варшавския договор, Михаил Горбачов не пожела да присъства на церемонията по формалното му разпускане. За срещата на държавите от Източния блок на 1 юли 1991 в Прага Горбачов изпрати своя заместник Генадий Янаев. Там той беше принуден да чуе знаменателните думи на тогавашния чехословашки президент и бивш дисидент Вацлав Хавел: „Днес Варшавският договор престана да съществува.” Всички аплодириха, само Янаев не.

От 1955 до 1991

Военният алианс на Източния блок просъществува 36 години. Той беше основан през май 1955 във Варшава, където осем държави подписаха Договора за приятелство, съдействие и взаимопомощ - СССР, ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания. Официалното обяснение беше, че този съюз идва в отговор на присъединяването на ФРГ към НАТО. Твърде скоро обаче си пролича, че става дума не просто за отбранителен съюз, а за орган, който има за цел да гарантира политическия контрол на СССР над Източния блок. Най-показателните примери са потушаването на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година.

През 1980-те години започна периодът на голямата промяна. Тя беше задвижена от полския синдикат „Солидарност” и от реформите в СССР, познати под името „Перестройка”. В резултат се стигна до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена, а малко по-късно и до преговори за обединението на Германия.

Пропаганден плакат на Варшавския пакт

Пропаганден плакат на Варшавския пакт

"Трябваше да бъдат изяснени много неща - например дали обединена Германия може да бъде член на НАТО. И кога да се изтеглят съветските войници”, спомня си Хорст Телчик. Бившият съветник на германския канцлер Хелмут Кол подчертава, че компромисът с Горбачов е бил постигнат благодарение на отпуснатите кредити за СССР, както и заради обещаните гаранции за сигурността на Съветския съюз, сред които и уверението, че в източните провинции на Германия няма да се разполагат войски на НАТО.

Краят на съветското господство

През септември 1990 - непосредствено преди обединението на Германия, ГДР напуска Варшавския пакт. Само в рамките на няколко дни близо 360 000 военнослужещи от източногерманската Народна армия се превръщат във войници на НАТО. Почти толкова съветски войници напускат Източна Германия до 1994 година, за което Бон плаща на Москва близо 4 милиарда германски марки. Именно обединението на Германия беше в основата на по-сетнешното разширяване на НАТО, казва в тази връзка историкът Конрад Ярауш.

На среща в Будапеща през пролетта на 1991 година страните-членки на Варшавския договор превръщат военната организация в политическа, като представителите на СССР бойкотират срещата в знак на несъгласие. Така се стига до 1 юли 1991 година, когато в Прага бе обявен краят на съветското господство - в рамките на онази среща, на която Горбачов не пожела да присъства.

„През есента на 1990 година той още говореше за „нашия общ дом” и уверяваше, че СССР е готов да разпусне Варшавския договор, ако в замяна бъде създадена нова структура”, спомня си Димитър Луджев, който между 1991 и 1992 година беше български министър на отбраната.

Само че НАТО оцеля и след разпускането на Варшавския договор - и съвсем скоро започна да се разраства. Защото бившите членове на Варшавския пакт видяха в лицето на НАТО гарант за своята сигурност.

Руският политолог Александър Галкин, по онова време съветник на Горбачов, си спомня как тогава САЩ са уверявали Москва, че НАТО няма намерение да се разширява на изток. „Само че устните обещания нямат особена стойност”, казва Галкин. Германският историк Хайнрих-Аугуст Винклер твърди друго - по неговите думи Горбачов никога не е искал от Запада гаранции, че НАТО няма да се разширява на изток. Според Винклер, по онова време е ставало дума главно за германското обединение, докато разширяването на НАТО не е било обект на обсъждане. „Легендата, че е било дадено обещание НАТО да не се разширява на изток, спокойно може да бъде отхвърлена като невярна”, казва Винклер.

Пътят към НАТО

След като ГДР напуска Варшавския договор, Чехословакия и Унгария съобщават, че желаят да се присъединят към НАТО. Една българска инициатива от онова време също изненадва Вашингтон - група млади университетски преподаватели, сред които и по-сетнешният външен министър Соломон Паси, още през 1990 година апелира за разпускането на Варшавския договор. Това предизвиква вътрешнополитически напрежения. Но и на Запад не всички се радват на този апел.

Полша, където в началото на 1990-те години са разположени около 60 000 съветски войници, по онова време също желае възможно най-бързо да се присъедини към западните структури. Само че избягва да го оповести публично. „През 1991 година членството в НАТО ни изглеждаше като твърде нереалистична перспектива”, казва бившият външен министър Кшищоф Скубишевски. „В разговори с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер ясно изразих желанието ни да бъдем защитавани от НАТО, без обаче да поставям въпроса за незабавно присъединяване към Алианса”, спомня си дипломатът.

С разпускането на Варшавския договор в средата на 1991 и последвалото разпадане на СССР, процесите в Източна Европа придобиват нова динамика. Първоначално НАТО приема само държавите, които се намират в непосредствена близост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, докато България например остава в чакалнята още пет години - до 2004.

Споменът за събитията от онова време със сигурност ще бъде разбуден на предстоящата среща на върха на НАТО, която започва след броени дни. 25 години след края на Студената война Алиансът ще подчертае значението на ангажимента си в страните от своя Източен фланг - и то точно във Варшава, където едно време беше подписан Договорът за приятелство, съдействие и взаимопомощ.

Реклама