Когато НРБ и ФРГ се надлъгваха | Новини и анализи от България | DW | 18.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Когато НРБ и ФРГ се надлъгваха

Защо българската ДС си е сътрудничила с полицията на ФРГ? И била ли е България на ръба на фалита през 1978 година? На тези въпроси посветихме две публикации през изминалите дни. Ето още разкрития по темата:

default

Май 1979 година: германският канцлер Хелмут Шмид на посещение в София

Преди няколко дни публикувахме статия за една операция от 1978 година, при която западногерманската полиция с разрешението на българските власти арестува в „Слънчев бряг” четирима леви терористи от ФРГ. В публикацията цитирахме и предположението на германския историк Кристофер Неринг, че комунистическото ръководство на България одобрява това сътрудничество най-вече с надеждата да получи от ФРГ кредитни гаранции, защото към този момент страната е на ръба на фалита. Във вестник „24 часа” Пенчо Ковачев предлага малко по-различна версия на случката и опровергава предположението на Неринг с аргумента, че по онова време икономическото положение на България е стабилно. Обърнахме се към Кристофер Неринг с няколко допълнителни въпроса, свързани с неговото разследване.

Според статията в „24 часа”, където се цитира тогавашният външен министър Петър Младенов, операцията е била осъществена на „Златни пясъци”. Същото твърди и самият арестуван терорист Тил Майер. Неринг обаче цитира документи на Второ главно управление на ДС, от които личи, че операцията е проведена в „Слънчев бряг”. За същото говори и фактът, че специалният самолет на западногерманските служби излита за ФРГ от Бургаското летище. Ето и останалата част от отговорите на Кристофер Неринг на въпросите, които му зададе Дойче Веле:

Какво е очаквала НРБ от сътрудничеството с "класовия враг"?

„Полицията на ФРГ (Федералната криминална служба ФКС) още през 1976 година се опитва да установи сътрудничество с българските служби по сигурността. В биографията на тогавашния директор на ФКС Хорст Херолд може да се прочете, че това е било опит най-вече да се противодейства в европейски мащаб срещу контрабандата с наркотици и крадени коли по „балканския маршрут” (България-Турция). Не е възможно да бъдат възстановени всички детайли от това сътрудничество. Ясно е обаче, че от българска страна в него е участвало Второ главно управление (ВГУ) на Държавна сигурност в лицето най-вече на заместник-началника Йотов. В документите на западногерманското външно министерство тъкмо Йотов е посочен като главно лице за контакт. Не е известно обаче дали ФКС е знаела, че взаимодейства именно с ДС, а не с „нормалните” полицейски органи в България. Разбира се, по онова време във ФРГ добре разбират, че в България единствено ДС има право да участва в такъв вид сътрудничество със Запада, но никъде в документите не се казва изрично, че партньор на ФКС е била именно ДС.

Срещите между ФКС и ДС продължават през целия период 1976-1979 година - за времето преди и след това не открих никакви документи. Очевидно преговорите между двете страни са били много тежки. Българската страна непрекъснато настоява за повече пари, повече техническо оборудване и най-вече - за официална срещу между германския министър на вътрешните работи Баум и българския му колега Димитър Стоянов.

Йотов и Хероллд наистина преговарят за такава среща, но доколкото знам, тя така и не се провежда. За преговорите Стоянов писмено докладва лично на Тодор Живков. Доказано е още, че германският Бундестаг отпуска 4 милиона марки, за да помогне на българските органи в борбата срещу трафика на наркотици и крадени автомобили. Помощта е главно във вид на техническо оборудване: рентгенови апарати, металодетектори, детектори за взрив и специално оборудван автомобил за трайно наблюдение и проследяване, изцяло окомплектован с необходимата техника.

Akten der bulgarischen Staatssicherheit

Архивите крият още много тайни

В документите и двете страни споменават случая с ареста на Тил Майер. ФКС изразява благодарността си към българските власти и се опитва да ги спечели за бъдещо сътрудничество. Българите пък използват това, за да поставят все нови и нови искания за техническо оборудване, но най-вече - за така престижната среща между двамата вътрешни министри. Въпросът с техническото оборудване също е изключително деликатен, понеже българите настояват и за такава апаратура, върху която по онова време има наложено ембарго. Германската страна отказва", разказва германският историк Кристофер Неринг и продължава:

"Трудно е да се оцени мащабът на сътрудничеството между ДС и ФКС. Много показателна е обаче една стратегия на Техническия информационен център на българското МВР, в която ясно се казва: ако се стигне до компютъризирано сътрудничество между ДС и ФКС в борбата срещу трафика, то от българска страна по този канал трябва да се подава само ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. Не е ясно дали ФКС си дава сметка за това обстоятелство. Според мен те все пак се надяват на истинско сътрудничество.

Инициативата на ФКС е изцяло в духа на времето и на тогавашната „Източна политика” на правителството в Бон. Търси се взаимодействие със социалистическия лагер, при това с цената на големи отстъпки: българската страна непрекъснато иска нови финансови инвестиции, а доставката на изцяло оборудван автомобил за подслушване и проследяване е наистина доста проблематично, като се има предвид, че с тази техника ще работи репресивният апарат на една комунистическа държава.

Мечтата на Живков за "мини ФРГ"

Обстоятелството, че Стоянов докладва лично на Тодор Живков, означава едно: Живков е изцяло в течение на обстоятелствата около сътрудничество с ФКС и ареста на Тил Майер. Можем само да предполагаме какво точно очаква той от това сътрудничество - извън престижните срещи на високо равнище, на които българските власти отдават толкова голямо значение. Факт е, че през 1978 година отношенията между НРБ и ФРГ достигат своя апогей. Не случайно тъкмо след ареста на Тил Майер се провежда среща между двамата външни министри Младенов и Геншер. Непрекъснато се разширява и икономическото сътрудничество между двете страни. В началото на 1980-те години Живков и неколцина български технократи мечтаят на глас как България ще се превърне в „мини ФРГ”, а това онагледява мисленето на София в онези години. Под натиска на Москва обаче тези планове са зачеркнати.

Колкото до фактическия банкрут на България през 1978 година - по темата се позовавам на разследването на Христо Христов в книгата му „Тайните фалити на комунизма”. Според него през 1978 година Живков продал на СССР златния резерв на България, за да предотврати окончателната неплатежоспособност на страната. Дали този политико-икономически фактор е пряко свързан с ареста на Тил Майер - по въпроса може само да се правят предположения. Несъмнено обаче по онова време Живков се опитва да си осигури колкото е възможно по-голяма финансова подкрепа от страна на Запада, а в случая - на ФРГ. Може би е преувеличено да се каже, че той се надява с помощта на Бон да предотврати държавния банкрут, но със сигурност търси някакво подобрение. Освен това сигурно иска да използва флиртовете с Бон като силен аргумент, с който да накара Москва да продължи подкрепата си за България.

Jahrestag sozialistische Bulgarische Revolution 1980

1980 година: деветосептемврийски тържества в София

В статията в „24 часа” се цитира Петър Младенов, който хвърля върху Москва цялата отговорност, включително и за ареста на Тил Майер. Но в нито един от документите, които аз прегледах, няма следи от предполагаема намеса на КГБ , на Политбюро на КПСС или на каквито и да било други съветски органи. Смятам, че в случая Живков, Младенов и Стоянов са действали на своя глава. Решението за сътрудничеството с ФКС е взето само за няколко часа, а според документите на Второ главно управление на ДС е било издадено изричното указание българските служби да „се държат настрана”, тоест - хората на ФКС влизат в България, извършват операцията си и колкото е възможно по-бързо напускат страната. Българските служби за сигурност трябвало по възможност изобщо да не се намесват. Това указание ясно показва, че Живков и неговото обкръжение добре знаят колко опасно е сътрудничеството с „класовия враг”. По същата причина ФРГ обещава да запази мълчание за това сътрудничество, но още в нощта след ареста информацията излиза наяве. Според ДС, репортер от западногермански булеварден вестник позвънил в посолството на ФРГ в София и попитал за подробности, а изтичането на информацията идва или от ФКС, или от управата на берлинския затвор „Моабит”, откъдето е избягал терористът Тил Майер. Възможно е обаче и друго: с похвалите си за това отлично сътрудничество ФРГ може би се опитва да създаде напрежение между България, СССР и ГДР. Защото сътрудничеството на ДС с ФКС предизвиква голямо недоволство в Източен Берлин и в Прага. Арестът на Тил Майер и другите терористи е част от въртопа на сложните отношения между Запада и Изтока по онова време. В случая терористите просто изваждат лош късмет.

Лично за мен в случая най-интересни са следните обстоятелства: Първо - тайните политически преговори около ареста и светлината, която те хвърлят върху отношенията между София и Бон по онова време. Второ - фактът, че социалистическите тайни служби укриват, а с това и косвено подпомагат леви терористи от Запада: от групата на Майер са арестувани трима, останалите двама със знанието на българската ДС бързо се изнасят в Чехословакия. И трето - сътрудничеството между ФКС и ДС в периода 1976-1979 година, за което дори Източен Берлин не знае - поне според моите източници”, обобщава Кристофер Неринг в интервю за Дойче Веле.

Редакцията препоръчва

Връзки

Подобно съдържание