Когато източногерманците бяха хвърлени в студената вода | Новини и анализи от Европа | DW | 03.10.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Когато източногерманците бяха хвърлени в студената вода

Еуфорията след Обединението на Германия бе огромна. Но щом отмина, реалността задуши надеждите на мнозина източногерманци. Западът - онова райско кътче, за което те мечтаеха - се оказа общество на брутална конкуренция.

Ossi oder Wessi?: надпис на стена в Берлин (в превод: Източно- или западногерманец?)

"Ossi oder Wessi?": надпис на стена в Берлин (в превод: "Източно- или западногерманец?")

Издигането на Берлинската стена през 1961 година стана причина за безброй семейни драми. Сестри и братя бяха отделени едни от други, чичовци и лели се оказаха от другия край на Стената. Много от хората, преживели този драматичен период, междувременно не са сред живите или пък са много възрастни. За тях разделена Германия беше извор на нетърпимо страдание. Затова и готовността на много западногерманци да помагат материално на близки и роднини в икономически по-слабо развитата ГДР беше висока. Те изпращаха хиляди пакети с кафе, цитрусови плодове, дрехи и шоколади отвъд вътрешногерманската граница.

През 80-те и 90-те години на миналия век децата на това по-възрастно поколение вече гледаха на разделението на Германия като на нещо нормално: те бяха отраснали съответно във ФРГ или ГДР и живееха в напълно различни светове.

На Запад поколението от 1968 започна внезапно да задава неудобни въпроси на своите родители - интересуваше се каква е била тяхната роля по времето на националсоциализма. Понятия като "нация" и "татковина" вече се смятаха за остарели и снобски. На мода излезе интернационализмът. ЕС предложи на западногерманците нови перспективи и възможността да избягат от незавършената дискусия за националната вина. А техните братовчеди и братовчедки на Изток живееха потопени в сивотата на диктатурата и се бореха със съвсем различни проблеми.

После дойде революцията от 1989, падането на Стената, а близо година по-късно - и Обединението на Германия. Но когато еуфорията от празника премина, Изтокът отново изгуби приоритетното си значение. И до ден-днешен една пета от западногерманците никога не са посещавали Източна Германия.

Редакцията препоръчва

Разочарованите източногерманци

След промените от 1989 от западната част на Германия бяха изпратени стотици милиарди за икономическото възстановяване на изостаналите региони на Изток. Но тези пари не успяха да решат всички проблеми. Промените донесоха на огромен брой източногерманци безработица - почти всеки втори от тях загуби работното си място. А Западът - онова райско кътче, за което те мечтаеха и което познаваха от приятно ухаещите пощенски пакети с продукти, изпращани им от роднините - внезапно се разкри пред очите им като общество на брутална конкуренция. Силно идеализираните им представи за него бързо избледняха. Онези, които се оказаха губещи от промените, започнаха да идеализират миналото си в бившата ГДР.

Същевременно на Запад мнозина изгубиха търпение и започнаха да наричат сънародниците си от Изтока "мрънкала". Призоваваха ги най-сетне да спрат да се оплакват и да недоволстват. А източногерманците искаха просто да говорят за преживяванията си през този бурен период, за момента, в който изведнъж бяха хвърлени в студената вода. След като тяхната бивша родина ГДР спря да съществува на 3 октомври 1990, те внезапно се бяха събудили в съвсем друга държава - с непознати правила и закони.

И двете поколения - хората, преживели издигането на Стената, и съвременниците на нейното събаряне - преживяха и изстрадаха много. Голяма част от случилото се така и не бе осмислено. А историческият опит показва, че всичко, което не е било преосмислено и преработено, се превръща в бреме, предаващо се от поколение на поколение.

Източна Германия и популистите

"Алтернатива за Германия" разбра това и отдавна вече го използва за своите цели. "Да завършим промяната", гласеше един от централните лозунги на дяснопопулистката партия за изборите в източните провинции. И с него тя печели рекордни резултати - особено сред младежите.

Процесът на Обединението все още не е приключил окончателно. Онова, за което днес родители, баби и дядовци вече не могат или не искат да говорят, се превръща в задача на техните деца и внуци. Мирната революция от 1989 и Обединението бяха и ще си останат щастливи мигове за германците. Тази история трябва да бъде разказвана. Но от друга страна не бива да се премълчават и проблемите, свързани с дълбоките промени. Би било твърде жалко, ако тази глава от историята на Германия бъде предадена в ръцете на онези, които искат да я инструментализират за политически цели. Изтокът и Западът никога повече не бива да се оставят да бъдат разделяни.

Подобно съдържание

Реклама