Когато жената спре да се подчинява | Новини и анализи по международни теми | DW | 02.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Когато жената спре да се подчинява

Там мъжът е господар, а ролята на жената се свежда едва ли не до това да се забулва и подчинява. Но иранските жени въстават срещу тези архаични представи: през 2015 на всеки час са били разтрогвани средно 19 брака.

Преди три години иранката Тахерех се развела въпреки несъгласието на родителите ѝ. "Едва след сватбата разбрах какво ме е сполетяло", казва 36-годишната мениджърка от Техеран. Бракът ѝ продължил девет години. Навремето се омъжила, без да има възможност да опознае по-отблизо бъдещия си съпруг.

В Иран бракът е единствената призната форма на съжителство между мъжа и жената. Или както гласи една персийска поговорка: "Жената напуска дома на баща си в бяла булчинска рокля. А дома на съпруга си напуска в бял покров". Но Тахерех не искала да чака до смъртта си. Тя скъсва с традицията и подава молба за развод. Трудно решение, защото съгласно закона единствено мъжът има право да прекрати брака без обяснение, докато жените могат да разтрогнат брака само след дълъг и мъчителен съдебен процес. Тахерех поема риска. Отказва се от еднократното обезщетение, което ѝ се полага по закон в случай на развод, и успява да извоюва свободата си. По същия път минават хиляди други жени в Иран.

Новите жени на Иран

За много ирански жени разводът вече не е тема-табу. Миналата година на всеки час са били разтрогвани средно 19 брака, като 70 процента от бракоразводните молби са били подадени от жени. "Образът на жената в обществото се променя. Това е свързано преди всичко с нивото на образование сред жените и с тяхното ново самосъзнание. Очакванията на жените нараснаха, включително и по отношение на равнопоставеността в брака", казва журналистката Жила Бани Яхуб.

Според законите на шериата, жените са недееспособни граждани. Всички важни решения се взимат или от бащата, или от съпруга. Така например след сватбата мъжът решава дали съпругата му има право да работи. Той определя и къде да живее семейството. Решава дори дали съпругата му има право да напуска града, в който живеят.

След като се омъжила, Тахерех също била принудена да се раздели с работата си. Затова и завръщането ѝ в професията било много трудно. "В началото баща ми ме финансираше известно време. Не беше лесно след толкова години прекъсване да стъпя отново на трудовия пазар. Но нещата се променят - една моя братовчедка и две приятелки, които се разведоха наскоро, успяха да си намерят работа много по-бързо от мен", разказва иранката.

Според официалната статистика, в периода от март до ноември 2015 на четири бракосъчетания се пада по един развод. Преди 20 години това съотношение е било 13 към 1. Властите разглеждат растящия брой разводи като сериозен обществен проблем, който сравняват с явления като наркоманията и проституцията. Консервативните сили в страната обвиняват за това развитие умерения президент Хасан Рохани, за когото се знае, че насърчава жените да се включат в трудовия живот. "Защо трябва да настояваме жените да работят, след като толкова много мъже са безработни?", заяви аятолах Юсеф Табатабай-Неджад през декември 2015 година. И добави ,че в една ислямска страна мъжете трябва да изхранват жените, а не обратното. Някои хардлайнери дори искат да ограничат достъпа на жените до образователната система.

Незабулени ученички позират демонстративно пред плакат, който призовава към носенето на хиджаб

Незабулени ученички позират демонстративно пред плакат, който призовава към носенето на хиджаб

Тиха революция

"Властниците трябва да проумеят, че иранското общество се променя. Един от белезите на тази промяна е именно ролята на жената в обществото. Иранските жени вече не искат да бъдат само дъщери, съпруги и майки. Те искат да са равноправни граждани", казва иранският социолог Саед Пайванди.

"Въпреки всички репресии през последните десетилетия, положението на иранските жени се промени към по-добро. Преди революцията от 1979 година техният дял в университетите беше около 27 процента. А сега е вече над 50 на сто. На трудовия пазар те все още не са така силно представени, но и това време ще дойде", добавя социологът и посочва, че тази реалност още не е отразена в учебниците. И до днес иранските учебници представят жената като човек втора категория, чиято роля се свежда едва ли не до това да се забулва и подчинява.

Редакцията препоръчва