Когато Дойче веле не е Дойче веле: проверка на фактите | Новини и анализи по международни теми | DW | 24.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Когато Дойче веле не е Дойче веле: проверка на фактите

Проруската пропаганда за войната в Украйна е вездесъща. Но понякога се явява добре прикрита - например уж от авторитетни международни медии като Дойче веле, CNN или BBC. Какво се крие зад всичко това?

Кое е истина? И кое е фейк? Не всички информации за войната в Украйна са автентични

Кое е истина? И кое е фейк? Не всички информации за войната в Украйна са автентични

Изглежда като репортаж на Дойче веле, но не е. Видео, което се разпространява сред потребителите на Туитър в Япония, отправя тежки обвинения към украински бежанец, изнудвал жени. Но това видео е манипулирано и изобщо не е на ДВ - то е от т.нар. "медийни фейкове".

Медийните фейкове набират сериозна популярност от началото на руската инвазия в Украйна. Това са видеоклипове, снимки и скрийншотове, които уж са от международни медии като CNN, BBC или Дойче веле, но всъщност или са манипулирани, или са напълно фалшиви. Целта на тези публикации обичайно е да разпространяват проруски, антиукраински и антиевропейски тези и да вредят на имиджа на утвърдени западни медии. 

В случая с Дойче веле японски акаунт публикува видео, което разказва за "Петро Савченко" - украинец, който се запознавал с жени в барове в Германия, след това снимал тайно порнографски клипове с тях, а впоследствие ги изнудвал, за да не разпространи заснетото. Видеото, гледано около хиляда пъти, на пръв поглед наистина напомня за форматите на ДВ. Но шрифтът, използван от автора, се различава от този на медията. Освен това търсенето на "Петро Савченко" в Гугъл не води до никакви други резултати, което веднага трябва да събуди подозрения. Ако наистина имаше такъв случай, няма как никоя друга медия да не е съобщила за него - нито на немски, нито на английски, нито на украински. При обратно търсене на изображението става ясно, че то е взето от профила в руски сайт на Павел Поперечний от Севастопол - мъж, който изобщо не живее в Германия. 

Публикациите често са част от по-мащабна операция

Друго видео, уж от BBC, предизвика много по-голям интерес. То започна да се разпространява след руската ракетна атака срещу гарата в Краматорск и бе публикувано и споделено от множество проруски профили. Текстът към видеото, което показва тела на жертви около падналата ракета, внушава, че ракетата е украинска и е била насочена срещу собственото население. BBC отрече да има нещо общо с видеото и го определи като фейк. Продуцентът Джо Инууд, предавал за британската медия сведения за ракетното нападение, потвърди, че видеото е фалшиво, но то било оформено като повечето материали на BBC, което значи, че могат да последват и още подобни фейкове. 

Ракетата, ударила гарата в Краматорск

Ракетата, ударила гарата в Краматорск

В своя проверка на фактите "Байеришер рундфунк" установи, че още в първите часове след появата си клипът е разпространен на немски, английски, италиански, испански, каталонски, индийски и френски. Затова експертът по кибервойните Сандро Гайкен говори за "съгласувана и бърза" дезинформационна операция. Видеото било съпроводено от безкрайно много постове в Телеграм и други платформи, които целят да внушат, че украинците сами бомбардират хората си. 

Туитовете на CNN - най-популярния световен новинарски канал - по правило се радват на високо доверие. Но и тук има манипулации: от началото на войната не само се споделят фалшифицирани туитове, но и се създават фалшиви профили на медията и на нейни служители. Един от тези профили разпространи например невярната новина за смъртта на първия американец по време на войната в Украйна, както и за мнимо бомбардиране на хотел в Украйна. 

Дългосрочната цел - да се породи недоверие към медиите

Този вид фалшиви новини не са нещо ново. През последните години вече имаше многобройни случаи на приписване на фалшиви новини на утвърдени медии. При един от тези случаи във видеоклип водещ в студио, наподобяващо това на BBC, съобщава за военен инцидент между Русия и НАТО и за експлозия на ядрена бомба в Брюксел. Видеоклипът е пълна измислица и не е дело на BBC, уточниха от телевизията, но въпреки това продължава да се разпространява. 

Не е лесно да се разкрие кой стои зад подобни фалшиви видеоклипове, снимки и туитове. Според експертите има доказателства, че това е Русия. Голяма част от проруската дезинфорамция произлиза от Internet Research Agency - "фабриката за тролове", която съществува от 2012-а година. Тя се опита да се намеси в президентските избори в САЩ през 2016-а година, а в Украйна "работи" още от 2014-а. "Дългосрочната цел на идващата от Русия дезинформация е да породи недоверие в медийната система", казва медийната експертка Джозефин Лукито от Тексаския университет в Остин.

Фалшифициран акаунт на CNN

Фалшифициран акаунт на CNN

Инго Мантойфел, ръководител на отдел "Киберсигурност" в ДВ, подчертава: "Често зад тези сложни дезинформационни продукции стоят държавни или свързани с държавата екипи". В конкретния случай, свързан с ДВ, създателите на фалшивия видеоклип са се опитали да използват дизайна на медията, "за да придадат достоверност на дезинформацията и да повлияят на мнението на потребителите на Туитър в Япония". Подобна е ситуацията и при BBC, където е копиран целият дизайн на медията. 

Имат ли успех тези фейкове?

Ефектът от фалшивите новини е труден за измерване, особено по отношение на войната в Украйна, казва Скот Радниц от Вашингтонския университет в Сиатъл. "Поради факта, че повечето хора вече имат ясно изразено мнение за войната в Украйна, те са по-склонни да консумират новините, които подкрепят тяхното виждане за нещата, и инстинктивно да отхвърлят тези, които му противоречат."

Радниц казва, че според него в определен смисъл е "чест" за новинарски канали като BBC, CNN или Дойче веле да стават обект на атаки, тъй като те са възприемани като надеждни и стойностни информационни източници.

 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание