Когато депутатската заплата не стига | Новини и анализи от Европа | DW | 06.08.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Когато депутатската заплата не стига

Всеки трети депутат в германския Бундестаг припечелва над заплата си. Самите народни представители не виждат проблем в това да имат странични доходи. Опонентите им обаче подозират конфликт на интереси.

Само 45 от общо 655 депутати в Бундестага се занимават единствено с основната си работа - да приемат закони за Германия. Останалите заработват допълнително, като всеки трети от депутатите изкарва от странична дейност не малко пари. До този извод стига социологът Свен Остерберг, провел специално проучване по темата по поръчка на фондация "Ото Бренер". Изследването се базира на данните, предоставени от самите депутати, и публикувани на сайта на германския парламент.

Повечето от депутатите в Бундестага - около 400 души - работят на обществени начала, но 193 от тях получават доходи от допълнителни дейности. За близо четирите години, изминали от момента на избирането им в парламента до днес, по този начин те са изкарали 37,6 милиона евро над заплатите си.

Редакцията препоръчва

Целият въпрос е в твърде меките правила за отчитане на доходите от допълнителна дейност, заради което и тази практика от дълги години е обект на критика от страна на организации, борещи се с корупцията. Депутатите не са длъжни да обявяват точните суми, те само трябва да посочат в коя от общо десетте възможни групи попадат доходите им. Първата група включва доходи от 1000 до 30 000 евро, а десетата - доходи над 250 000 евро.

Депутати от всички бои

Повечето от обявените доходи попадат в първата група, но има и депутати с доходи от над 2 млн. евро от странична дейност. Такъв е например случаят с Филип Граф фон унд цу Лерхенфелд, депутат от Християнсоциалния съюз (ХСС). Реално неговите доходи могат обаче да са по-високи и от 10 милиона (чисто хипотетично), след като не е задължително да се посочва точната сума, а само групата, в която те попадат.

По принцип с доходите от допълнителни дейности се занимават членовете на фракциите на ХДС и ХСС - те съставляват две трети от депутатите с доходи от допълнителна дейност. на тях се пада и лъвският пай - 80% от допълнително заработените 37,6 млн. евро от депутатите. С други думи - основно проблемът засяга блока на консерваторите, посочват авторите на проучването.

Не бива обаче да преувеличаваме значението на цифрите - тук не става дума за чистия доход на депутатите, защото - освен доходите - те имат и разходи. А онези от тях, които (като занимаващия се със селскостопанска дейност фон унд цу Лерхенфелд) получават по-високи доходи, имат съответно и по-високи разходи.

Philipp Graf von und zu Lerchenfeld CSU (picture-alliance/dpa/P. Zinken)

Депутатът от ХСС Филип Граф фон унд цу Лерхенфелд

Сами по себе си допълнителните доходи не са проблем. Проблемът започва, когато няма достатъчно прозрачност, казва социологът Остерберг. Въз основа на посочените от депутатите данни не е възможно, например, да се разбере каква е целта на допълнителната дейност на депутата: обществено-полезна, частно-комерсиална или пък е един вид отплата за лобистки услуги на депутата към отделни лица, предприятия или отрасли.

Конфликт на интереси?

В допълнителната дейност на германския социалдемократ Пеер Шайнбрюк за футболния клуб Борусия Дортмунд едва ли може да се подозира някакъв конфликт на интереси. Но допълнителните доходи на зам.-председателката на Бундестага Ула Шмид (също от Социалдемократическата партия) могат да се окажат проблематични. Защото като член на Надзорния съвет на швейцарския фармакологичен концерн Siegfried Holding тя е получила само за 2016 година близо 205 000 евро.

Шмид, която дълго време е работила в министерството на здравеопазването, чудесно познава ситуацията в този отрасъл. На въпрос на журналисти от сп. "Шпигел" тя отговаря, че е попълнила всички формуляри съгласно изискванията за обявяване на доходите, а от 2009 г. не се занимава с политика в сферата на здравеопазването.

Шмид и нейните колеги от Бундестага не виждат никакъв проблем, защото смятат, че могат ясно да разграничат основната от допълнителната си дейност. Бившият министър на транспорта Петер Рамзауер, който получава от Германско-арабската търговско-промишлена палата до 130 000 евро годишно, смята, че публикуването на данните "води само до заблуждение".

Peter Ramsauer - Koalitionsgespräche (Getty Images/S. Gallup)

Бившият транспортен министър Петер Рамзауер си докарва по 130 хил. годишно от странична дейност

Само че да не би обществото да знае на кого сътрудничат високопоставените политици, когато става дума за техните допълнителни дейности? Още по-непрозрачно стоят нещата с едноличните (отделните) предприемачи, получили депутатски мандати: те даже не са длъжни да обявяват от кого получават допълнителни доходи. По закон трябва само да посочат в графата, например "партньор №3" или "клиент №2".

Стар проблем за политиката

Този въпрос обаче съвсем не е нов. Обществени организации настояват от много години за внасянето на по-голяма яснота по отношение на допълнителните доходи на депутатите.  Авторът на проучването Свен Остерберг споделя, че не е имал за цел да покаже, че парламентът е "купен" от лобисти, а че, по думите му, "създава усещането, че може да бъде купен".

В този смисъл изследователят настоява за затягане на законодателството. Например да бъде забранено на членове на парламентарната комисия по икономика да упражняват платена допълнителна дейност в промишлеността.