Когато България отказа да се подчини на Хитлер | Новини и анализи от България | DW | 13.06.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Когато България отказа да се подчини на Хитлер

През 1943 в България отказват да се подчинят на хитлерова Германия и спасяват близо 50 000 евреи от сигурна смърт. Изложба в Бон припомня тази част от българската история. Репортаж на Емилиян Лилов:

Цар Борис III и Хитлер

Цар Борис III и Хитлер

Тази история звучи повече от невероятно: в разгара на Втората световна война една малка държава, която по онова време е съюзничка на Хитлер, му се противопоставя и предотвратява депортирането на своите евреи в лагерите на смъртта. С енергичните си действия българското гражданско общество демонстрира своята решимост да се противопостави на една нечовешка, репресивна политика. На тази част от българската история е посветена изложбата в Бон, озаглавена "Неизвестните герои – силата на гражданското общество. Спасителите от България". 

"От сигурна смърт в нацистките лагери на смъртта тогава са спасени близо 50 хиляди български евреи", посочи при откриването на изложбата консулът на Република България във Франкфурт на Майн Стефан Димитров. "Това, че 11 хиляди евреи от Тракия и Македония все пак са депортирани, не прави по-малък героичния подвиг на българското общество", подчерта консулът. 

След Франкфурт на Майн, Дюселдорф и Берлин, сега изложбата гостува и в Бон. Тя включва 21 плакати, разказващи историята на спасяването на българските евреи в периода 1940-1943 година, т.е. от приемането на Закона за защита на нацията и започването на първите гонения на евреите в България до окончателното отпадане на опасността те да бъдат депортирани.

Редакцията препоръчва

Кои са тези "неизвестни герои"

"Спасителите са били обикновени хора, български граждани, проявили гражданска доблест и завиден кураж", казва за ДВ председателката на Съюза на еврейската общност в Бон Маргарет Трауб. "Тези неизвестни герои не са го направили, за да станат известни. Това са били хора, останали верни на своите принципи и ръководени единствено от своята любов към ближния. Фантастично е, че те са намерили начин да спасят толкова много други хора", смята Трауб.

По нейните думи и до днес спасяването на българските евреи през Втората световна война си остава малко известен факт. "Включително и сред еврейските общности по света много хора не знаят за спасяването на българските евреи", твърди Маргарет Трауб и добавя: "Разбира се, като изключим историците."

Затова е важно и днес да се говори за онези събития. Да се разказва на младите поколения за подвига на българите, спасили своите евреи от нацистките лагери на смъртта. Още повече, че има и опити за неговото омаловажаване. Точно така впрочем прозвуча и един от въпросите, зададен в дискусията след откриването на изложбата в Бон, внушаващ, че действията на българското общество и на българската църква са били повлияни от обрата във войната след битката при Сталинград. "Този въпрос не беше злонамерен, по-скоро ставаше въпрос за объркване на дати и факти", коментира консул Стефан Димитров. "Знаем кога е битката при Сталинград и откога датират опитите за спасяването на българските евреи от депортиране. Тоест, чисто исторически нещата не съвпадат. И второ, ако е имало такова влияние, то не е било върху българското население, върху българското гражданско общество, да не говорим пък за българската църква", добавя Димитров. 

Стефан Димитров на откриването на изложбата

Стефан Димитров при откриването на изложбата

"Това не е историческа случайност"

"Спасяването на българските евреи не е резултат от исторически случайности", категорична е Астрид Мемел, която ръководи мемориалния комплекс "Жертвите на националсоциализма в Бон". "Събитията от преди 75 години са изключителен исторически пример за доблест, показващ решимостта на българското гражданско общество да се противопостави на една репресивна, несправедлива и диктаторска политика", казва тя.  

Изложбата е плод на сътрудничество между Културния институт на българското Външно министерство и Института за европейски изследвания. Досега тя е показвана в повече от 50 страни, а в Германия е от септември 2017 година. В Бон изложбата ще гостува до края на август. На откриването ѝ снощи (12.06.) беше показан и документалният филм "Извън хватката на Хитлер", заснет по едноименната книга на Михаел Бар-Зоар.

 

 

Реклама