1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: BGNES

Когато България беше центърът на света

Александър Андреев
19 април 2016

Докато в учебниците по история развързаният цървул на Левски се поставя наравно с Просвещението и с Френската революция, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция, пише Александър Андреев в коментара си.

https://p.dw.com/p/1IYAr

Наскоро един известен български писател и журналист със срам и покруса ми се оплака, че едва сега разбира как не е знаел нищичко за историята на Полша. Признах му, че и за мен допреди няколко години важеше същото. Сведенията на моето поколение за тази голяма и важна страна идваха главно от пропагандни сериали за танкисти, кучета и капитан Клос. Но не е само Полша - неграмотни бяхме за цялата европейска история. И тепърва трябва много да наваксваме. Ето моят неизчерпателен списък от 10 точки:

1. Докато в часовете по история ронехме сълзи заради т. нар. „турско робство”, така и не научихме нищо за 30-годишната война, която е в основата на днешната европейска държавност.

2. За Наполеон и Виенския конгрес в главите ни наливаха само антимонархически глупости - а тъкмо там е заложен планът за днешна обединена Европа.

3. Многобройните руско-турски войни през 19 век кой знае защо се изучаваха главно като подстъп към онова, което се нарича Освобождение на България - та затова и до днес цари невежество за сложните руско-турски отношения.

4. Някой в училище да е чувал нещо за Френско-Пруската война и започналия от нея възход на Германия?

5. Балканската и Междусъюзническата война като увертюра към Първата световна и опит с цената на много кръв да се подели османското наследство. В училище учихме нещо съвсем друго: за българския героизъм и коварните съюзници.

6. Самата Първа световна война като апокалиптичен изблик срещу стария, вмирисан ред. Когато днес чета исторически книги, направо срам ме хваща за опростената, черно-бяла картина, която ни представяха учителите по история.

7. Почти нищо смислено не бяхме чували и за възхода на двете тоталитарни идеологии между двете войни - идеологии, които наистина помрачават съзнанието на стотици милиони хора в Европа. И на практика доказват, че мнозинството не винаги е право, а народите лесно се лъжат.

8. Че Хитлер започва Втората световна война - по това спор няма. Но защо и как, какви скелети крият в мазето си по-сетнешните победители и къде изчезнаха по време на войната многобройните симпатизанти на нацизма в Англия, Франция и САЩ?

9. За антисемитизма в цяла Европа, за чудовищните престъпления не само на Хитлер, но и на Сталин, за масовите чистки по време на войната и след нея - допреди 25 години това беше табу, а като гледам и днес учениците не се задълбочават в темата.

10. Какво точно е планът Маршал, как се денацифицира (Западна) Германия, защо тъкмо френско-германските отношения са ядрото на мирна и обединяваща се Европа? Изобщо - всичко, свързано с прошката, помирението и икономическия възход на Стария континент за дълги години беше изхвърлено от часовете по история.

Та се питам: Защо ли в училищата на НРБ не сме научили почти нищо за европейската история? А каквото сме научили, е било цензурирано, изкривено и манипулирано.

Александър Андреев
Александър АндреевСнимка: DW/H. Mund

Отговорът има две страни: идеологическа и манталитетна. За идеологическата няма какво особено да говорим: знае се, че всичко беше пригаждано към историческия материализъм, че историята просто беше длъжна спретнато да се развива напред към победата на комунизма. По-потискащо обаче е манталитетното обяснение за нашата историческа неграмотност, защото то с всичка сила важи и до днес, доколкото и днешните (или поне вчерашните) ученици изучават почти същата осакатена и манипулирана история, в центъра на която някак саморазбиращо се е поместена България. За да го кажа ясно: българската история, разбира се, трябва да се познава, но е нелепо да учиш европейска история с внушението, че тъкмо България гнезди в нейната сърцевина. А проблемът е именно манталитетен, защото в дъното му е ниското самочувствие на българина, което се компенсира с историческа грандомания.

Така че докато в учебниците по история развързаният цървул на Левски се поставя наравно с Просвещението, с "вечния мир" на Кант и с Френската революция, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция и няма да получат шанса да разберат, че живеят на един удивителен континент. И че са част от неговото минало, настояще и бъдеще.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница