Когато БНБ заспи на пейката | Новини и анализи от България | DW | 12.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Когато БНБ заспи на пейката

Ситуацията в България изисква не валутен, а политически борд, смята Татяна Ваксберг. Нейното мнение е, че финансовата стабилност се е оказала застрашена именно от политиците, за което не липсват примери.

България не се справя със своята политическа самостоятелност и естествената последица от този факт би била просто загубата на същата тази самостоятелност. За липсата на 3,5 милиарда от КТБ е отговорна централната банка и минимум четири политически сили, които са избирали и контролирали ръководството на БНБ в последните десетина години.

В хронологичен ред тези сили са следните: НДСВ, чийто кадър беше управителят на централната банка Иван Искров, и която първа го избра за управител; ГЕРБ, която го преизбра за управител и 4 години му приемаше отчетите като партия на парламентарното мнозинство; БСП, чието мнозинство приемаше отчетите преди и след ГЕРБ, както и ДПС, която единствена участва в управлението на страната от 2001 година без прекъсване и единствена има депутат, пряко замесен в банковия скандал.

Картината вчера, картината днес

Само довчера нещата изглеждаха така: разбойници в бели якички са превзели една банка /КТБ/, взели са си от нея много пари и са избягали - един в чужбина, друг в парламента. Пътьом са докарали банката до фалит, щастливи в успелия си опит да превърнат своите кредити в невъзвръщаеми.

От вчера на обед обаче описаната картина е толкова съществено допълнена, че вече няма смисъл да бъде разказвана по горния начин. Новата картина е следната: централната банка фактически признава, че не е извършила основните си задължения и затова е пропуснала основните елементи на разбойническия грабеж /изтеглянето на суми, което би следвало да контролира; натрупването на кредити с неясно какви обезпечения; изпаряването на доказателствата за тези кредити; факта, че КТБ е рискова банка/.

Историята в скобите е извод от думите на управителя на БНБ Иван Искров от петък. Той казва, че липсват кредитните досиета за кредити в размер на повече от 3 милиарда и допуска, че това е умишлено. Уточнява, че не носи отговорност за това, защото отговорността е на негов заместник. И накрая предлага да разреши проблема по следния начин: да извади пари от централната банка, за да ги даде до стотинка на всеки пострадал от собственото му недоглеждане на фалита.

Finanzausschuss des Bulgarischen Parlaments 11.07.2014

Банковите проблеми предизвикаха извънредно заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси

Речта на Иван Искров е като историята на квартален полицай, постъпил на работа по извънреден щат - назначили го да следи многото гангстери в квартала, а той заспал на пейката, докато на метър от него отлушително се стреляли точно основните квартални банди. Вече събудил се, казал, че не е виновен, но затова пък e готов да поправи щетите - да извади от джоба на полицията пари и да ги даде на всички потърпевши от следобедния му сън.

Кой за какво отговаря

Според член 79 и 79в. от Закона за кредитните институции "БНБ упражнява надзор върху дейността на банките" и на "рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени", "разглежда подадените сигнали за потенциални (...) нарушения на този закон", като "надзорният преглед и оценката се извършват най-малко веднъж годишно".

Според Закона за БНБ, централната банка се отчита пред Народното събрание, което пък на свой ред избира управителя и подуправителите, които този управител е предложил.

Да се твърди, че Цветан Василев, Делян Пеевски или който и да било друг би могъл еднолично да унищожи следите от над 3 милиарда, би било само шега със здравия разум. Точното твърдение е следното: БНБ е тази, която е поддържала заблудата за доброто състояние на КТБ /"КТБ не е фалирала банка", каза Иван Искров дори на самия 20 юни тази година, след като би следвало да е имал данни за вече изтеглените в брой милиони/ и тя е тази, която носи отговорност за неупражнен или неефективен контрол. Може да го е правила или умишлено, или от престъпна небрежност, трета хипотеза просто няма. По-важният въпрос обаче е в това как е действал парламентът - органът, пред който се отчита недобросъвесткният контрольор БНБ.

Криминализация дори и на валутния борд?

На езика на предприсъединителните преговори с ЕС България е неработеща демокрация с неработеща финансова система. Как иначе да определим едно място, в което контролните органи не контролират, политическите органи не произвеждат политики, а всички заедно продуцират кризи? Само че България е член на ЕС, а не страна в предприсъединителна фаза. И вчера рухна най-големият ѝ плюс и неоспорвано досега завоевание в очите на ЕС - увереността във финансовата ѝ стабилност.

Само довчера изглеждаше, че криминализацията на политическия живот е преодолима, след като не може да засегне истински стабилните сфери от типа на финансовата. Оказа се, че може. Разгръщането на криминалния потенциал на българската политика е успяло да стигне дори и до онази зона, която би следвало да е в ръцете на външни и независими сили - валутния борд, който през 1997 г. лиши страната от финансов суверенитет, за да ѝ донесе повече стабилност. А през цялото време е имало нужда от друг борд: политически.