Когато Берлин стана столица на обединена Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 20.06.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Когато Берлин стана столица на обединена Германия

"Никой друг германски град не може да се мери с Берлин." Преди точно 30 години германските депутати са изправени пред едно изключително трудно решение: дали Бон да е столицата на обединена Германия, или Берлин.

Юни 1991 година: от осем месеца Германия отново е обединена. Комунистическата ГДР остава в миналото, а нейната територия и жители отново стават част от демократичната Федерална република Германия. От 1949 година столица на ФРГ е Бон - град, разположен на около 100 километра от границата с Нидерландия. От столицата на Европа - Брюксел - го делят едва 230 километра, Париж също е близо.

Германските депутати са изправени пред тежък избор

45-те години, през които германците са живели разделени, са отворили бездна между тях. 660-те депутати в германския Бундестаг отлично са знаели това, когато на 20 юни 1991 година е трябвало да вземат едно изключително трудно решение - дали столицата да остане в Бон, или да бъде преместена в Берлин, който е бил центърът на Германската империя от 1871 до 1945 година. Може ли Берлин, който все още носи белезите от двете световни войни и който от 1961 година е разделен със стена, да се превърне в столицата на голямата и могъща обединена Германия?

При основаването на Федерална република Германия, спор по този въпрос няма. Депутатите в първия Бундестаг разглеждат Бон като "временно място". В този дух през 1949 година те решават недвусмислено: "Водещите федерални органи ще преместят централите си в столицата на Германия Берлин, веднага щом се проведат общи, свободни, равни, тайни и преки избори в цял Берлин и в съветската окупационна зона. След това Бундестагът ще се събира в Берлин".

По това време надеждите за скорошно обединение все още са големи, след края на войната голяма част от германците са оптимисти. Тогава никой не предполага, че обединението ще отнеме десетилетия. И че германците от Изток и от Запад ще се отчуждават все повече едни от други.

Септември 1949: едно от първите заседания на Бундестага в Бон. Последното се състои през 1999.

Септември 1949 - едно от първите заседания на Бундестага в Бон. Последното се състои през 1999.

В член 2 от Договора за обединение от 31 август 1990 г се казва: "Столицата на Германия е Берлин. Въпросът за седалището на парламента и правителството ще бъде решен след установяването на германското обединение". След по-малко от година идва моментът на истината. И всичко сочи към Бон. Проучване, проведено сред депутатите четири дни преди вота, води до следните резултати: 267 за Берлин, 343 за Бон. Но след 11-часовите дебати на 20 юни 1991 година Берлин все пак се налага с 338 на 320 гласа. Как се стига до този обрат? Едно име е ключово за отговора на този въпрос: Волфганг Шойбле.

Силната реч на Шойбле

Шойбле, който днес е председател на Бундестага, тогава е едва на 48 години. Пред Бундестага той припомня цялата история на германската столица Берлин - от въздушните коридори, организирани от западните сили след победата във Втората световна война, през Берлинското въстание през 1953-а до изграждането на Стената през 1961-а и падането ѝ на 9 ноември 1989. Шойбле подчертава: "Символът на обединението и свободата, на демокрацията и върховенството на правото за цяла Германия е Берлин и никой друг град не може да се сравнява с него".

Християндемократът е убеден, че Берлин символизира солидарността на свободния свят с копнежа на германците за обединение и свобода. Той допълва: "Дали наистина щяхме отново да сме обединени без Берлин? Не мисля.".

Волфганг Шойбле: Никой друг германски град не може да се мери с Берлин

Волфганг Шойбле: "Никой друг германски град не може да се мери с Берлин"

След обръщението на Шойбле стотици народни представители се изправят на крака и го аплодират минути наред. Бившият канцлер Вили Бранд, носител на Нобелова награда за мир и някогашен кмет на западен Берлин, стиска ръката му.

Александър Кудашеф, бивш главен редактор на ДВ и тогавашен кореспондент от Берлин си спомня: "Стигна се до истински ораторски войни, базирани само на авторитета на аргумента". Федералният канцлер Хелмут Кол, външният министър Ханс-Дитрих Геншер, най-влиятелните социалдемократи Вили Бранд и Ханс-Йохен Фогел - всички подкрепят Берлин.

"Не е ли и Бон символ на демокрацията?"

"Настроението обаче тръгна в друга посока", спомня си Кудашеф. "Изведнъж големите възрастни мъже в политиката изглеждаха като отживелица." Но Волфганг Шойбле обръща дебата. "В инвалидна количка. Със страст. С брилянтна реторика. Усещахме го по време на речта: Това е исторически момент."

Овации след речта на Шойбле

Овации след речта на Шойбле

Бившият германски вътрешен министър Герхарт Баум се качва на трибуната след Шойбле. Той се съгласява с него: Берлин е символ на свободата и върховенство на правото. "Но не е ли и Бон символ на 40-годишна успешна демокрация, която утвърди репутацията на Федерална република Германия в света, завърши нейната европейска интеграция и в крайна сметка запази възможността за германското обединение жива?", пита Баум.

И до днес някои смятат, че е взето грешното решение

Аргументът му не печели достатъчно симпатии. Тридесет години по-късно той не е променил мнението си. "Все още смятам, че отдалечаването от една столица със стара слава и утвърждаването на плуралистична държава с различни центрове щеше да бъде една практична алтернатива", казва 88-годишният политик в отговор на запитване на ДВ. "Политическият климат в Бон беше подходящ за републиката." Имало е обаче и силни аргументи за Берлин. Град, чиито сгради изглеждат "твърде претенциозни" и чийто медиен пейзаж "е твърде провокиращ".

Пълното преместване на столицата се случва едва към края на века. И до днес обаче шест от централите на федералните министерства продължават да са в Бон. 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание