Когато Берлин беше ″аризиран″ | Начало | DW | 26.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Когато Берлин беше "аризиран"

Близо една пета от построените до 1933-та сгради в центъра на Берлин са били собственост на евреи. Всички те са изгубили имотите си по времето на националсоциализма. Много наследници и до днес не са получили обезщетение.

default

"Не купувайте от евреи" - лепенка от 1938-ма

Днес в централния квартал на германската столица - Берлин Мите, живеят хора от най-различни националности - израелци, германци, американци, българи и много други. Там - около телевизионната кула и Червеното кметство - се разхождат и хиляди туристи от цял свят. Това, което малцина от гореизброените обаче знаят, е, че в миналото именно тази част на града е била средището на германската еврейска общност. Близо една пета от всички сгради, построени там до 1933 година, са принадлежали на германци от еврейски произход. Всички те обаче губят имуществото си по времето на националсоциалистическия режим.

В наши дни Берлин Мите е привлекателно място не само за туристите, но и за инвеститорите. Значими архитекти като Дейвид Чипърфийлд и дизайнери като Филип Щарк осъществяват там своите творчески проекти. Междувременно цените на парцелите и жилищата в тази част на града са доста високи. Повечето от тях днес са собственост на град Берлин, а някои и на Федерацията. Наследниците на някогашните собственици обикновено са били прнудени да се задоволят със символично обезщетение, а някои пък не са получили абсолютно нищо.

Отнетите имоти и наследниците

Deutschland Geschichte Juden in Berlin Pogromnacht Synagoge

Синагога в Берлин - снимка от т.нар. Кристална нощ, 9 ноември 1938

Причините за това развитие са различни. Никоя друга площ в града не се е променяла така радикално в своя облик от 1933 година насам, както Берлин Мите. Навремето националсоциалистите искали да изградят там новата си столица и да издигнат на мястото на историческите сгради нови монументални административни постройки. Любимият архитект на Хитлер Алберт Шпеер е бил назначен за главен строителен инспектор в Берлин, а подчинената му институция е имала правото да преценява кои еврейски имоти да отчужди. Въпросните парцели постепенно са били превръщани в държавна собственост. С някои от собствениците са били водени преговори за покупка, но парите, които те са получили, в никакъв случай не са били равностойна компенсация. "Други апетитни имоти пък чисто и просто са били присвоявани, след като на собствениците им е било отнемано германското гражданство, принуждавайки ги по този начин да емигрират", казва архитектът Луц Мауерсбергер, който е проучвал историята на тези земи и наскоро е организирал изложба за еврейското минало на берлинския център заедно с историка Бенедикт Гьобел.

Всички сгради, които са били разположени по протежението на планираната бъдеща източно-западна ос на града, преминаваща през историческия център на Берлин, са били разрушени. Днес дори не може да се каже къде точно са били тези сгради, защото дори и улиците, на които са се намирали, вече не съществуват. Друга част от историческия сграден фонд е бил разрушен от бомбардировките на съюзниците, а по-късно и от властите на ГДР, които така или иначе не са имали голям интерес да запазят стария център.

Собствеността на недвижимите имоти изобщо не е интересувала държавното ръководство на ГДР. Всичко по онова време е общонародна собственост. Затова и между създаването на ГДР през 1949 и Обединението на Германия през 1990 не е била извършвана никаква реституция. "Всички запитвания на наследниците на еврейски собственици, идващи от САЩ или Израел, са били оставяни без конкретен отговор", разказва Луц Мауерсбергер. Едва от 1990 насам наследниците отново могат да подават запитвания за реституция - в една централна служба във финансовото министерство.

Symbolbild - Kippa

Много от наследниците на имоти в централната част на Берлин не са получили нито цент обезщетение за отнетите парцели и жилища

Ще има ли нови преговори за реституция?

Ако обаче в момента на подаването на молбата за реституция имотът се е намирал на някое кръстовище или пък зелена поляна, на наследниците не е било връщано нищо - в редки случаи е имало минимална компенсация, възлизаща на 10% от експертната оценка на имота. В наши дни обаче голяма част от бившите поляни или други незастроени места отново се обявяват за строителни парцели - и то на доста високи цени.

Поради тази причина не са малко експертите, които смятат, че с наследниците на бившите собственици трябва да се преговаря отново, включително и в случаите, когато те може би нямат правни основания да претендират за реституция. В крайна сметка, от морална гледна точка, градът носи отговорност пред тях. Според експертите, би могло да се помисли например за обезщетения, събирани от продаваните нови парцели за строеж.

В управата на Берлин все още не е постигнат консенсус по въпроса за бъдещото застрояване на центъра и исковете за реституция. "Извършени са такива големи неправди, че те не могат да бъдат компенсирани с материални средства. Нека поне при новите строежи да няма нужда засрамено да навеждаме глави", казва един берлинчанинът Матиас Волски.

Редакцията препоръчва