Когато банките плашат | Начало | DW | 24.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Когато банките плашат

Щом някоя от европейските банки изпадне в затруднения, тутакси отново възникват опасенията за нова криза - на фона неотдавнашната. Дали става дума за паника или за състояние, с което трябва да се свиква?

"Banco Esprito Santo: слухове за фалит" и "Нов банков скандал в България" - това са две от водещите заглавия от последните седмици. Изпадането в проблемно положение на която и да е банка в Европа е индикация, че вероятно и кризата не е далеч. В случая с българската Корпоративна търговска банка, например, правителството заяви, че трябва да вземе заем от един милиард евро за спасяването на финансовата институция. Членът на Управителния съвет на Бундесбанк Андреас Домберт е убеден, че такива случаи ще има и в бъдеще. "Изобщо не можем да изключим настъпването на подобни събития - тъкмо напротив." И когато най-бедната страна в ЕС трябва да направи дългове в такъв голям размер, това ще даде отражение върху цялата икономика. В този случай България ще трябва да коригира целите си за бюджетния дефицит - той може да се покачи с над три процента, вместо с прогнозираните 1,8 на сто.

Ефектът на доминото

В сегашната глобална финансово-политическа ситуация, при която лихвите в САЩ и ЕС са на рекордно ниски нива, до сътресения в банковия сектор може да се стигне много бързо, твърди Андреас Домберт. "Комбинацията от ниски лихви, ниска инфлация и висока ликвидност показва, че на финансовите пазари отново е започнало преследването на максималната печалба." В такава напрегната ситуация престъпните нарушения, които изглежда са допуснати в българския случай, или провалът на мениджърите могат да вкара всяка банка в затруднения.

А и само слухът, че определена банка вече не е ликвидна, е достатъчен, за да се стигне до фалит. От страх да не загубят парите си, много вложители се впускат да изтеглят всичките си спестявания. Банката пък не е в състояние да изплати наведнъж всички авоари и тогава действително изпада в неплатежоспособност.

Prof. Dr. Hartmann-Wendels

Професор Томас Хартман-Венделс

Както посочва по този повод икономистът професор Томас Хартман-Венделс - при банките винаги съществува опасност от верижна реакция. "Когато една банка се разлюлее, много често вложителите губят доверие и в другите банки. Или пък банките са си раздавали взаимно кредити и поради това изпадат в затруднения", казва експертът.

Ролята на банковия съюз

Във връзка с последните сътресения, българското правителство взе решение да се присъедини към Европейския банков съюз. Финансовите министри на страните от еврозоната искат чрез този съюз да въведат правила за подхода към изпадналите в затруднения банки, като на преден план излиза въпросът за гаранциите, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците. Сред компонентите на европейския банков съюз е и създаването на специален фонд, в който банките да внасят средства, а общата сума, която трябва да се събере, е 55 милиарда евро.

Преди банковият съюз да стане реалност обаче, ще бъдат проведени стрес тестове и проверка на балансите в 128-те най-големи европейски банки. "Така ще се гарантира, че старите дългове и слабите маста в балансите са преодолени. И то още преди Европейският банков надзор да започне работа през ноември", казва Андреас Домберт.

Някоя банка може да издържи успешно стрес теста и въпреки това да изпадне в затруднения, казва Домберт и дава пример от медицината: "На прегледа лекарят не може да изследва всички съществуваши вируси - той се концентрира върху най-вероятните". Икономистът Хартман-Венделс също съветва стрес тестовете да не се надценяват, тъй като в отделни случаи резултатите от тях не са показателни за състоянието на определена банка. "Масата данни всъщност не може да бъде обработена цялостно от контрольорите поради липсата на време и положението на определена банка се определя предимно на базата на общи оценки", казва Томас Хартман-Венделс.

Andreas Dombret, Vorstandsmitglied der Deutschen Bundesbank

Андреас Домберт, член на УС на Бундесбанк

Кои банки действително са действително важни?

Трябва ли една банка да бъде спасена на всяка цена? Андреас Домберт припомня, че банковият мениджмънт е част от системата на пазарната икономика. Към чиито основни принципи спада и този, че фирми и банки, които нямат убедителен бизнес модел отпадат от пазара. "В този смисъл Управителният съвет на Бундесбанк застъпва становището, че и банките могат да се провалят", казва той. Преди това обаче трябва да бъде еднозначно дефинирано, коя банка и при какви обстоятелства е твърде важна и значима, за да бъде оставена да фалира.

Андреас Домберт не крие, че отговорът на този въпрос все още не е даден. Според него обаче, не трябва да съществува зависимост от няколко големи банки, които разполагат с потенциал за изнудване на обществото само защото са много големи. Какво ще стане обаче, ако една смятана за твърде важна банка изпадне във фалит? Андреас Домберт дава пример с нивата на отговорност, установени в банковия съюз. "На първо място са собствениците на банката, след това идват техните кредитори, след това е ред на фонда на банковия съюз и най-накрая , ако изобщо се наложи - на данъкоплатеца." Въпросът е колко бързо може да настъпи този край? Мнението на Томас Хартман-Венделс е следното: "Вярвам, че държавата никога няма да избяга изцяло от задълженията си, ако настъпи мащабна криза, обхващаща повече банки".

Редакцията препоръчва