Когато Арабският свят си купуваше африкански роби | Новини и анализи по международни теми | DW | 22.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Когато Арабският свят си купуваше африкански роби

Мюсюлмани-араби търгували с тях в целия Близък и Среден Изток: безброй африканци са били продавани като стока. За това тъмно минало се знае твърде малко.

Роби от Източна Африка (1873)

Роби от Източна Африка (1873)

Днес Занзибар е една от най-предпочитаните туристически дестинации в Източна Африка: безкрайни пясъчни плажове, ярко синя вода и хотели, които осигуряват отдих на туристи от цял свят. Тъмното минало на този рай отпреди 200 години е отдавна забравено. Островната група, която днес е полуавтономна част от Танзания, едно време е била център на източноафриканската търговия с роби. По местните пазари за слонова кост, редки подправки и други ценности са се продавали и стотици роби.

Продажбата на африкански роби съществува още от древността. Но се превръща в обичайна практика през седми век от н.е., когато ислямът в Северна Африка укрепва – цели седем века преди европейците да проучат този континент и  десет века преди да започне продажбата на западноафриканци в Америка. Още тогава арабски мюсюлмани продавали хванатите в Северна или в Източна Африка местни жители в Близкия и в Средния изток. Там те работели на полето, били учители или пазачи на хареми, поради което кастрацията на мъжете-роби била нещо обичайно. Ислямското право обаче не допускало мюсюлмани, включително и африканци, да бъдат заробвани.

От Източна Европа към Северна Африка

"Първоначално арабските мюсюлмани взимали бели роби от Източна и Централна Европа, за да ги продават в Арабия", обяснява публицистът от Сенегал Тидян Н'Диайе в интервю за ДВ. "Но укрепналата военна сила на Европа слага край на ислямската експанзия и тъй като имало недостиг на роби, арабските мюсюлмани масово се насочили към чернокожото население на Африка."

"Робството на практика е съществувало във всички цивилизации", посочва Н'Диайе. Включително в Африка. В Източна Африка племената Яо, Макуа и Марава воювали помежду си и цели народи от вътрешността на континента търгували с пленниците, заловени по време на военни действия. Така че арабските мюсюлмани се натъкнали на вече съществуващи структури, които ги улеснили в покупката на роби.

"Робството е било част от различни африкански култури", казва и Абдулазизи Лоди, професор по африканска лингвистика в университета в Упсала, Швеция. "В износа на роби главна роля са играли местните африкански племена. В много от африканските общества не е имало затвори, поради което пленените хора са били продавани."

Занзибар - център на търговията с роби

Бивш пазар за роби в Занзибар, Танзания

Бивш пазар за роби в Занзибар, Танзания

Търговията с роби в Източна Африка се разраства особено от 17-ти век нататък. Все повече търговци от Оман се установяват в Занзибар. Поради търговията по бреговете на Танзания островите придобиват все по-важна роля в международния стокообмен, включително и в сферата на търговията с роби. Така се създава най-големият тогавашен пазар на роби в Източна Африка.

По отношение на броя на продадените африканци в Източна или в Северна Африка има само приблизителни преценки, които често се разминават. Това е свързано и с високата смъртност сред робите - според учените, 75% от тях са умирали още преди да стигнат до пазара, на който е трябвало да бъдат продадени. Причините - глад, болести и изтощение от дългото пътуване. Н'Диайе предполага, че става дума за около 17 милиона африканци: "Когато се заговори за робство, повечето хора се сещат най-вече за трансатлантическата търговия на европейците в Новия свят. Всъщност арабско-мюсюлманското робство е било в много по-големи мащаби: осем милиона африканци са били преведени от Източна Африка през Сахара към Мароко или Египет. Още девет милиона са били депортирани в регионите около Червено море или Индийския океан."

Според Лоди, цифрата 17 милиона звучи неправдоподобно: "Не е възможно, при положение, че цялото население на Африка тогава е било под 40 милиона", казва той. Факт е, че достоверни данни от онова време няма: така например изследователят на Африка Дейвид Ливингстън изчислил, че годишно по пазарите в Занзибар се продавали 50 000 роби. "Но дори и днес на Занзибар няма как да живеят 50 000 души. Тези цифри нямат връзка с действителността", подчертава танзанийският професор.

Но съвсем не всички роби били откарвани в Египет или в Саудитска Арабия. От 1820 година нататък оманските заселници започват да отглеждат на Занзибар подправката карамфил, която все повече се търсела на световните пазари. Създадени били големи плантации, а роби, които да работят на тях, можели да се купят изгодно на почти всеки пазар. От 1839 до 1860 количеството изнасян карамфил нараснало (по данни на американския историк Фредерик Купър) от 565 на 12 600 килограма. Променил се и характерът на Занзибар: от център за търговия с роби той се превърнал в център на робовладелството.

Краят на робството?

В края на август 1791 година на територията на днешния Таити и днешната Доминиканска република започва  въстание на робите, което допринася за прекратяването на трансатлантическата търговия с роби и ускорява отмяната на робството и края на колониализма в Африка. Но едва през 1873 година султанът на Занзибар Саид ибн Баргаш е принуден от Великобритания да подпише договор, в който окончателно обявява за незаконна търговията с роби на подвластните му територии. Пълната отмяна на робството в Източна Африка настъпва обаче едва през 1909.

Паметник за жертвите на робството в Танзания

Паметник за жертвите на робството в Танзания

Все пак за фактически край не може да се говори, отбелязва Н'Диайе. "И до днес около 40 милиона души по света живеят в робство", казва той. В Африка са стотици хиляди. "В Мавритания, например, твърдят, че са отменили робството, но всъщност ситуацията в Северна Африка не е особено променена. Млади хора биват заробвани против волята им, налага им се да извършват принудителен труд, а и са жертва на сексуална експлоатация." Има сведения за организирани пазари на роби в Либия, а и в Танзания е имало подобен случай преди няколко години, казва професор Лоди: "В една отдалечена мина бяха открити 50-60 младежи, принуждавани да работят без заплащане. Живееха в лагер, охраняван от въоръжени лица."

Отраженията на робството в Източна Африка днес не са толкова видими, колкото тежките икономически последствия от колонизирането на Африка от Запада, посочва Н'Диайе. "Икономиката на много от тези държави и до днес е доминирана от Запада." Интелектуалците говорят за това, но Н'Диайе настоява и темата за робството да стане обект на публично обсъждане. "Заради религиозна солидарност, повечето от африканските публицисти досега не са написали нито една книга за арабско-мюсюлманската търговия с роби. В Африка има 500 милиона мюсюлмани и затова се предпочита да се говори за вината на Запада, а не за престъпленията на арабските мюсюлмани от миналото", казва Н'Диайе.

Реклама