Когато Албания беше управлявана от германец | Начало | DW | 17.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Когато Албания беше управлявана от германец

През 1914 германският благородник Вилхелм цу Вийд става първият монарх на Албания. Той се впуска в албанското приключение, въпреки че прачичо му кайзер Вилхелм II го предупреждава да не се захваща с подобни "глупости".

default

Вилхелм цу Вийд

През студения февруари на 1914 малкото градче Нойвийд посреща с големи почести делегация от далечна Албания: представители на всички албански родове пристигнали в германското градче, за да се срещнат с Вилхелм цу Вийд в неговата резиденция. Причината: 37-годишният германец, отроче на стар и почитан благороднически род, е избран за княз на Албания.

Водачът на албанската делегация помолил германеца да приеме избора. "Приемам", отговорил милостиво младият Вилхелм. Управлението на новото княжество обаче не донесло особени радости на Вилхелм Хайнрих принц цу Вийд, както е пълното му име. По онова време Албания била бедна страна, раздирана от вътрешни конфликти и силно зависима от своите съседи.

Предисторията

Албанците обявяват независимостта си от Османската империя едва през ноември 1912-та година. По онова време Балканите наподобяват буре с барут. Почти всяка държава има териториални претенции към съседите си. Особено много конфликти са свързани с новооснованата Албания: Сърбия се стреми да получи излаз на море, а Албания ѝ пречи да осъществи този план; Русия оказва подкрепа на сърбите, а Австро-Унгария се опитва да осуети сръбските намерения. В северната част на Албания са разположени войските на Черна Гора, а в южната ѝ част - гръцки войници. Шестте европейски Велики сили - Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия - в крайна сметка поставят новата държава под своя закрила, без обаче да са единни по въпроса за бъдещите ѝ граници.

Така се стига до идеята за албански монарх, който да въдвори ред в Албания. По този пункт европейските Велики сили се споразумяват бързо, но пък намирането на подходящ кандидат се оказва доста трудно. Нямало как да бъде избран албанец, защото нито един от видните албански родове нямало да се съгласи да приеме чужд нему представител. Мюсюлманин, католик или православен християнин също нямало да са подходящи, поради това, че останалите албански религиозни общности можело да се почувстват пренебрегнати. Невъможно било да се търси и кандидат от държава, която предявява лични претенции спрямо Албания - както било в случая с Русия, Сърбия, Австро-Унгария или Гърция.

Спасителното предложение дошло от румънската кралица. Тя предложила за трона своя племенник - Вилхелм цу Вийд. Поне на пръв поглед изборът изглеждал перфектен: Вилхелм бил протестант, а Германия по онова време не преследвала свои интереси в Албания.

Така през март 1914 новият княз пристигнал в Албания. Свитата му била ескортирана от австрийски, британски, италиански и френски военни кораби. За всички трябвало да стане очевидно, че зад германеца стои мощта на европейските Велики сили. В пристанищния град Дуръс Вилхелм слязъл на албанска земя и бил радушно посрещнат от местното население. Младият Вилхелм се впуснал в албанското приключение, въпреки че прачичо му, кайзер Вилхелм II, го предупредил: "Да не вземеш да се хванеш на въдицата на тая албанска глупост!".

Wilhelm zu Wied mit Isa Boletini und Anderen in Albanien

В град Дуръс през март 1914-та

В Дуръс монархът, заедно с жена си и децата си, се установил в една бивша османска казарма. Властта му обаче не се простирала по-надалеч от очертанията на града. Из цялата страна били разположени чуждестранни войски, които всявали страх и несигурност сред населението. А и Вилхелм просто нямало как да управлява: липсвала администрация, дори и пътища нямало. "Абсолютно всичко, което е необходимо за функционирането на една държава, трябваше да се създава от нулата", оплакал се самият Вилхелм по-късно. На всичкото отгоре Вилхелм бил офицер, който никога не е бил обучаван как се управлява една страна. А албанското общество било разкъсвано от всевъзможни противоречия - между християни и мюсюлмани, между северняци и южняци, между отделните семейни кланове.

Не след дълго страната била разтърсена от различни бунтове, а обещаната от Великите сили подкрепа за младия княз така и не дошла. С убийството на австро-унгарския престолонаследник и жена му в Сараево през юни 1914 започнало началото на края не само за Вилхелм цу Вийд.

Следисторията

През август избухва Първата световна война. Великите сили изразяват различни претенции към албанския княз - австрийците искат от него да нападне Сърбия, италианците пък се надяват да грабнат албанското крайбрежие. При това европейските сили навремето се споразумяват Албания да пази неутралитет. Вилхелм цу Вийд в продължение на месеци е под обсадата на въстаници, разположени около неговата столица Дуръс.

На 3 септември 1914 Вилхелм, облечен в парадна униформа, тържествено напуска Албания. Той обявява, че "е тръгнал да защити Германия с меча си". Албания потъва в хаос. Гръцки, италиански, български, австрийски, сръбски, черногорски и френски войски окупират страната. Хиляди албанци загиват.

Вилхелм цу Вийд взима участие в Първата световна война. Не след дълго обаче той започва да съжалява за изпуснатия албански трон. Всъщност на него той остава по-малко от 200 дни.

Редакцията препоръчва