Ковачев: ′′България не затвори страницата на миналото′′ | Новини и анализи от България | DW | 24.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ковачев: ''България не затвори страницата на миналото''

БСП така и не направи своя избор след 1989. Тя иска да е и левица, и партия на едрия капитал, и на генералите от ДС, а това даде път на хищническото разграбване на България, твърди евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев.

default

Андрей Ковачев

Преходът в България трябваше да приключи с приемането на България за пълноправен член в НАТО (2004 година) и в Европейския съюз (2007 година), в резултат на направения в края на 90-те години цивилизационен избор на развитие. Предполагаше се, че това ще затвори страницата на тоталитарното минало и ще отвори нова - на демократичния път на развитие пред България. Според Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) обаче преходът още не е приключил, защото още не е решен проблемът с тоталитарното минало, нито пък има устойчиви демократични институции.

България имаше нужда от друга шокова терапия

„За съжаление България още не е затворила страницата на своето тоталитарно минало”, каза евродепутатът в интервю за ДВ, позовавайки се на данни от последните проверки на Комисията по досиетата, от които излиза, че 10% от служителите в сегашните държавни структури са свързани с бившата Държавна сигурност.

Евродепутатът изразява недоволство от това, че за повечето българи "краят на прехода" представлява икономическа категория, която те измерват с нивото на своето благосъстояние. Всъщност обаче става дума за чисто политическо понятие, което според Ковачев е свързано с осмислянето на комунистическото минало. Ковачев говори дори за пропуснатата възможност от „шокова терапия” в осмислянето на това минало.

„С времето се убеждавам все повече, че една от най-големите грешки още в началото на прехода беше, че не успяхме да отворим архивите на Държавна сигурност и не обърнахме достатъчно внимание на продължилата и след 1989 година комунистическа интерпретация на близкото ни минало, не успяхме да ограничим влиянието на комунистическата номенклатура върху прехода към пазарна икономика и парламентарна демокрация”, казва евродепутатът.

Резултатът е общоизвестен за цялото ни общество. Най-облагодетелствани в началото на прехода се оказаха „представителите на втория ешелон кадри на комунистическата партия, заедно с технократите (както ги наричаха през 90-те години), свързани с Държавна сигурност”. И това се случи, защото според Ковачев, бе предоставена възможността да се запазят връзки и зависимости, които след това започнаха да се възпроизвеждат. А възникналият от симбиозата между партийци и „технократи” хищнически елит умее само едно - да паразитира на гърба на държавата, смята Андрей Ковачев.

Бели петна в паметта

Denkmal für die Opfer des kommunistischen Regimes in Bulgarien

Защо не знаем достатъчно за жертвите на комунистическия режим, пита евродепутатът Ковачев

Трудният преход на България от тоталитарно към демократично развитие, Андрей Ковачев си обяснява и с пропуски в обществената памет на българите, липсата на примери и модели за подражание.

„Колко от нас са чували и знаят имената на Илия Минев, Едуард Генов, Благой Топузлиев, Георги Саръиванов, Дянко Марков, какво се знае за движението на горяните и за хилядите други българи, платили с живота си или с десетилетия в затвора за убежденията си”, пита той. „Ако свободата е ценност, то би трябвало да се познават имената на хората, които са се борили за тази свобода”.

Друг проблем, според него е пропускането на темата за комунизма, която почти не присъства в учебниците по история „с аргумента да не се прави партийна пропаганда. Но липсата на тази тема в учебниците вече е пропаганда в полза на единствената партия, съществувала тогава”.

Колко лява е левицата

За разлика от обществото, българската левица никога не направи своя избор след промените в България, констатира евродепутатът, според когото всички приказки за промяната на БСП от 90-те години до днес са само прах в очите на обществото. Ковачев дава за пример интервю на заместник-председателя на БСП Димитър Дъбов (в. „Преса” от 20 октомври 2014 година - бел. р.), в което той си обяснява лошите изборни резултати на партията си с това, че тя в голяма степен се била превърнала в "проевропейска партия" (?!) В същото интервю Дъбов споделя, че "в ръководството на БСП трябва да има хора, свързани и с времето на Живков” и че „на нашия електорат ще се хареса много, ако ние коментираме руската тема по друг начин”. За Ковачев това са смайващи думи и признание от ръководството на БСП, че в партията не са настъпили истински промени след 1989 година.

Евродепутатът възприема левицата като партия, която иска да е „равноотдалечена” от всичко - да е на еднакво разстояние от Европейския и Евразийскя съюз, от големия бизнес и от пенсионерите, която хем има председател на Партията на европейските социалисти, хем обаче иска да строи АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток” в разрез с правилата на Европейския съюз, да бъде едновременно левица, но и партия на едрия капитал, а и на генералите от ДС, в чието съзнание „партия и държава” все още не са се разделили.

От 2010 година насам Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) организира в Европейския парламент конференции на тема „Изстраданата европейска мечта на България (1944-1989г.)”. Целта им е да зпопуляризира сред европейската общественост недобре известната българска съпротива срещу комунистическия режим в България.

Редакцията препоръчва