Клеймото ″балкански″ | Новини и анализи от Европа | DW | 22.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Клеймото "балкански"

България и Румъния вече се разглеждат като равностойни партньори, а Гърция се завърна на Балканите, коментират двама експерти и предупреждават: ЕС подценява региона - и бърка, защото във вакуума навлизат Русия и Турция.

Откакто възникна така нареченият „Балкански маршрут” на бежанците, Западна Европа сякаш преоткрива този регион, който беше занемарила. Какво можем да очакваме от това преоткриване? Променя ли се имиджът на Балканите? И дали „Стара Европа” гледа диференцирано на тамошните държави, част от които вече членуват в ЕС? С тези въпроси се обърнахме към българския политолог Иван Кръстев и към белгийския балканист проф. Раймонд Детрез. Ето техните отговори в обобщение:

Къде ще са Балканите след 5 години?

„Балканите промениха не само геополитическото си място, но и географията си, а кризата принуди ЕС да види региона с нови очи. Ако преди ЕС можеше да се надява, че по някакъв начин ще „замрази” Балканите и ще се занимава с тях, когато е готов, днес е ясно, че Балканите са част от европейското пространство. И затова големият въпрос е: какво е готов да направи ЕС в този момент", посочва Иван Кръстев и уточнява:

Ivan Krastev

Иван Кръстев

"С други думи: бежанската криза постави въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 години: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши кои граници ЕС смята за свои външни граници и кои са границите, които страните-членки са готови да защитават колективно. Дали са границите на страните-членки? Или са границите на всички страни, включително и балканските, които ЕС вижда като сегашни и бъдещи членки? Или пък са просто шенгенските граници? И даже не точно те, а границите на страните-основателки, на „малката Европа”, която ще се появи, ако кризата на европейската интеграция продължи. Бъдещето на Балканите е пряка функция от това как ще изглежда ЕС през следващите 5 или 10 години. Вече въпросът не е дали Балканите ще бъдат част от ЕС, а как ще изглежда ЕС. Дали този ЕС ще бъде на две скорости, на три скорости, дали ще има консолидиран център и една доста разпръсната периферия”, коментира българският политолог.

Белгийският балканист проф. Раймонд Детрез обръща внимание на един друг аспект: „Вниманието на Запада е насочено предимно към потоците бежанци, а не толкова към страните, през които минават. Пък и бежанците не желаят да остават на Балканите, така че тамошните страни не бяха принудени да взимат някакви съдбовни решения. При други обстоятелства хората на Балканите биха се обидили от лошото мнение на чужденците за техните страни, но в този случай като че ли го приеха с облекчение.

Сега от балканските страни-членки на ЕС ще се очаква да вземат участие в подслоняването на разпределените бежанци, както и в по-координираната борба срещу тероризма, а кандидат-членките биха могли да се възползват от случая и да направят добро впечатление. Но за съжаление двете групи все повече се сближават по признака ”евроскептицизъм”. Едните са разочаровани, защото очакваха прекалено лесно да получат прекалено много, а за другите ЕС постепенно губи част от привлекателността си поради кризите - финансовата, бежанската и т.н. В същото време и ЕС сякаш не осъзнава каква решаваща роля играе за изграждането на съвременни политически и икономически институции на Балканите. И протака както отварянето на Шенгенската зона, така и приема на нови членки от региона", обяснява Раймонд Детрез. Белгийският балканист наблюдава следното развитие:

"Мнението за Балканите е най-лошо на самите Балкани"

"В момента ЕС трябва да се справя с какви ли не проблеми и затова вниманието към познатите слабости на България и Румъния (корупция, куцаща съдебна система и т.н.) като че ли е отслабено. Тоест, тези страни все повече се приемат като равностойни партньори. А и след като за групата проблемни държави бе въведен терминът ”Западни Балкани”, в момента България и Румъния в по-голяма степен се разглеждат като всички други европейски страни.

Raymond Detrez

Раймонд Детрез

Освен това имиджът на балканския регион като че ли се подобри, след като няколко средноевропейски страни - най-вече Унгария и Полша - сами се злепоставиха в хода на бежанската криза. И още нещо: за мнозина на Запад през изминалата година Гърция окончателно се присъедини към държавите, които носят съмнителното клеймо ”балкански”. В обобщение: имиджът на Балканите на Запад е повече въпрос на предразсъдъци и въображение, отколкото на реалности. И да не забравяме, че мнението за Балканите никъде не е толкова отрицателно, колкото на самите Балкани", казва проф. Детрез и отправя следното предупреждение:

"Колкото повече отслабват както ентусиазмът към ЕС на тамошните страни, така и интересът на самия ЕС към Балканите, толкова по-бързо в региона възниква вакуум, който се опитват да запълнят традиционните исторически съперници на Балканите. Защото освен западните сили, представени от ЕС, които в момента все още имат най-голямо влияние, свои интереси на Балканите открай време прокарват също Русия и Турция. Не става дума за някакви териториални амбиции, а за разширяване на сферите на влияние чрез бизнеса, по пътя на личните, делови или политически контакти, които в определен момент могат да се активират за други цели. При това не бива да забравяме, че тъй като Турция е член на НАТО и все още се надява на членство в ЕС, по-скоро Русия е силата, която създава по-голяма опасност от конфронтация със Западния свят”, заключава белгийският балканист проф. Раймонд Детрез.