Китай настъпва към Балканите. Проблем? | Новини и анализи от Европа | DW | 26.09.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Китай настъпва към Балканите. Проблем?

Китайските инвестиции на Балканите растат с всяка изминала година. Покрай тази икономическа експанзия Пекин засилва и политическото си влияние, предупреждават критици. Така ли е наистина? Или става дума просто за бизнес?

Когато се заговори за необходимостта от европейската интеграция на държавите от Западните Балкани, по правило се споменават две основни опасности: всички тези страни се разглеждат като източник на проблеми, а регионът като цяло се въприема като един вид арена, където се сблъскват геостратегическите интереси на т.нар. "големи играчи". От едната страна е Западът в лицето на ЕС и САЩ, а от другата - Изтокът, разбирай Русия. През последните години обаче се появи нов важен играч - Китай, който, според преценката на мнозина наблюдатели, имал за цел да превърне инвестиционния си капитал в политически, тъй като преследвал собствени геостратегически интереси в Югоизточна Европа. Но всички тези предупреждения си остават доста неконкретни, тъй като почти никой не се опитва да дефинира политическите ползи, които би могъл да извлече Китай от ангажимента си на Балканите.

"Новият път на коприната"

По съвсем друг начин изглеждат нещата, когато говорим за икономическите ползи. През 2013 година китайският президент Си Дзинпин представи стратегията "Нов път на коприната", която предвижда осъществяването на различни инфраструктурни проекти с цел да се подсигури бърз и евтин транспорт на китайските стоки и услуги до богатите западни пазари. Като най-важни транзитни пътища по този "Нов път на коприната" се разглеждат именно страните от Западните Балкани.

Първата голяма инвестиция беше осъществена в Гърция. През 2009 година китайският концерн COSCO инвестира над 650 милиона евро, за да вземе на концесия пристанището в Пирея. А през 2016 година вложи още 280 милиона евро, за да откупи мажоритарния дял от пристанището. Инвестицията се оказа много успешна: докато преди десет години пристанището в Пирея се нареждаше сред 20-те европейски пристанища с най-голям оборот, днес то вече влиза в топ 10. А предстои и откриването на нов терминал.

Пристанището в Пирея

Пристанището в Пирея

Междувременно Китай инвестира във всички страни от Югоизточна Европа. Като при това трябва да се прави разлика между преките инвестиции и отпускането на изгодни кредити. Тези кредити са обвързани с определени условия: китайските банки отпускат заеми само при положение, че китайски фирми ще получат съответните обществени поръчки. А тези поръчки се реализират от китайски работници и с материали, внесени от Китай. "Това е един вид конюнктурна програма за китайската икономика", казва икономическият анализатор Йенс Бастиан.

Икономическите интереси на Китай са ясни: т.нар. "Нов път на корпината" се прицелва в силните западни пазари, а Югоизточна Европа е транзитният маршрут към крайната цел. Затова и Китай залага предимно на инфраструктурни проекти - пътища, мостове, пристанища, железопътни линии.

Просто бизнес

Но китайските фирми инвестират и на Запад. Само в Германия и само през миналата година Китай е инвестирал 13,7 милиарда евро. Още по-голяма обаче е сумата, вложена от германски фирми в Китай - общите инвестиции на германската индустрия възлизат до момента на цели 70 милиарда евро. С други думи: става дума за класическия капиталистически инвестиционен поток в рамките на глобалния пазар. Всеки инвестира парите си там, откъдето очаква най-голяма изгода. И тъй като страните от Западните Балкани не могат да си позволят да предявяват претенции, понеже са зависими от чуждите инвестиции, Китай съзира там особено добри възможности. Икономическият анализатор Йенс Бастиан го формулира така: "Китай търси в този регион икономически партньори, които имат по-слаби позиции в преговорите. Така Пекин създава нови транспортни пътища със сравнително малко средства".

Неясно остава обаче дали зад тези инвестиции стоят и някакви конкретни политически намерения. "За разлика от Русия, Китай няма интерес да насърчава смяна на режима в тези държави", казва Йенс Бастиан. От което следва, че китайските геостратегически интереси в Югоизточна Европа са предимно от икономически характер. Правителствата на страните от Западните Балкани виждат и още един плюс: Китай не чете никому морални проповеди за човешките права или свободата на медиите.

*****

Изгледайте и това видео за експанзията на Китай в Португалия:

Вижте видеото 03:11

Португалия е здраво в китайски ръце?

Редакцията препоръчва

Реклама