Китайските апетити към Източна Европа | Начало | DW | 26.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Китайските апетити към Източна Европа

От няколко години насам Китай се интересува все по-силно от Източна Европа. И влага там все повече пари. Какви цели преследва Пекин? И оправдани ли са опасенията от "инвазия с цел разцепление и превземане на Европа"?

default

Пламен Орешарски в Букурещ с китайския премиер Ли Къцян и румънския министър-председател Виктор Понта

Днес в румънската столица Букурещ бе открита срещата на върха между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Списъкът на участниците в този представителен форум е дълъг: 16 правителствени ръководители от Централна и Източна Европа, китайският премиер Ли Къцян и около 1 000 представители на икономиката от Китай и от 16-те държави от Централна и Източна Европа. Обект на обсъждания са проекти за милиарди, които ще бъдат финансирани с китайски пари. След форумите в Будапеща през 2011 година и във Варшава през 2012-та това е третата среща между високопоставени политици от Централна и Източна Европа и представители на китайската икономика.

В Китай отдават на форума особено голямо значение. На сайта на китайското външно министерство се казва, че посещението на премиера Ли Къцян в Букурещ е знак за подобряване на отношенията между Китай и региона. В официалния китайски печат пък се говори, че партньорите от Централна и Източна Европа имат нужда от повече китайски инвестиции, за да повишат конкурентоспособността на своите народни стопанства и да преодолеят последствията от глобалната икономическа криза. Отпускането на евентуална финансова инжекция бе обсъдено още през 2012 година на форума във Варшава, когато премиер на Китай беше Вън Цзябао. Става дума за кредитна линия в размер на 10 милиарда долара, които ще се вложат в реализирането на различни инфраструктурни и екологични проекти.

Разделяй и владей?

Според румънския онлайн портал cursdeguvernare.ro, в периода между 2000 и 2010 година търговският стокообмен между Китай и 16-те бивши комунистически държави е скочил от 3 на повече от 40 милиарда долара. При това далеч не всички възможности за сътрудничество са изчерпани. Показателен е например фактът, че към този момент Китай инвестира в Швеция повече, отколкото в цяла Източна Европа.

Карел де Гухт, еврокомисар по въпросите на търговията, е на мнение, че китайският устрем към Европа не е съвсем безопасен. На последната двустранна среща на високо равнище между ЕС и Китай той заяви, че Китай се опитвал да изправя европейците едни срещу други. Вестник "Файненшъл таймс" пък цитира неназован европейски дипломат, според когото икономическият форум в Букурещ бил част от китайската стратегия за "разцепление и превземане на Европа".

Volkskongress China 2013

Китай чука на портите на Източна Европа

Юстина Щудлик от Полския институт за международни отношения е на друго мнение: тя смята, че мотивацията на Китай има чисто икономически характер и е породена от обстоятелството, че страната има дълга традиция на сътрудничество с 16-те бивши комунистически държави от Източна Европа. Според румънския политолог Клаудиу Дегерату от Центъра за анализи по въпросите на сигурността в Прага, опасенията от евентуална китайска стратегия под мотото "разделяй и владей" са безпредметни. Масивното присъствие на китайски и южнокорейски фирми в страните от Вишеградската четворка (Унгария, Чехия, Словакия и Полша) така и не доведе до икономическа инвазия на китайците в ЕС, казва експертът.

Амбициите на Румъния

В навечерието на започналия днес в Букурещ форум румънският премиер Виктор Понта посочи, че Румъния желае да се превърне в най-важния партньор на Китай в Европа - както в икономически, така и в политически план. Китайският премиер пък заяви, че "Румъния ще стане тигър на Европа и ако всички тигри се обединят и си сътрудничат, ще се развие огромен пазар".

Румъния вече може да се похвали с проекти на стойност 8,5 млрд. евро, които ще бъдат реализирани с китайски пари - например изграждането на четвърти и пети реактор в АЕЦ "Черна вода".

Редакцията препоръчва