Кирхнер и тайната власт на ″службите″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кирхнер и тайната власт на "службите"

Аржентина продължава да ври и кипи. Седмица след мистериозната смърт на прокурора Алберто Нисман, президентката Кристина Кирхнер обяви разпускането на тайните служби, с което явно прави опит да разшири властта си.

default

Кристина Кирхнер по време на своята телевизионна изява

При последното си телевизионно обръщение аржентинската президентка Кристина Кирхнер се представи като жертва на национален комплот. Седейки в инвалидна количка, тя обяви нещо крайно необичайно - разпускането на националната тайна служба SI /"Secretaria de Inteligencia"/. Постановката на тази телевизионна изява беше перфектна. Президентката беше изцяло в бели дрехи, което очевидно трябваше да се разбира като символ на чистота и невинност. Под ефирния подгъв се подаваше само черната лонгета. Президентката не беше заснета в кабинета си, а в домашна обстановка - сред античните мебели и снимки в нейната лична резиденция.

При по-внимателно вглеждане, драстичната мярка за разпускане на националната тайна служба, се оказва обаче само промяна на името й, твърдят критиците на Кирхнер, един от които е журналистът Родригес Йебра от вестник "La Nacion". Той твърди, че повечето сътрудници в новосъздадената Федерална агенция на тайните служби, сега работят за SI. Журналистът смята, че преструктурирането на аржентинските тайни служби е политическа маневра на президентката. Така например в бъдеще прокуратурата вече ще е тази, която ще подслушва и записва телефонните разговори, а не тайните служби. Директорите на новата агенция ще бъдат назначавани от правителството. Необходимото одобрение от Сената е само формалност, тъй като правителството има мнозинство и в него. "Сигурно не е случайно, че прокуратурата ще се ръководи от Алехандра Гилс Карбо, една жена, който опозицията критикува за нейната безусловна вярност към президентката. С прибързаната реформа на шпионския апарат, Кристина Кирхнер иска да поправи грешките, допуснати в "случая Нисман", пише Родригес Йебра.

20 години разследване без резултат

Argentinischer Staatsanwalt Alberto Nisman

Алберто Нисман разследваше атентат, извършен през 1994 година

На 19 януари 2015 година прокурорът със специално поръчение Алберто Нисман беше открит мъртъв в жилището си. От почти 10 години той води разследването на атентата срещу Еврейския културен център АМИА, извършен в Буенос Айрес през 1994 година, при който загинаха 85 и бяха ранени около 300 души. Резултатите от новото разследване на Нисман доведоха до сериозни обвинения срещу настоящата президентка на страната Кристина Кирхнер. Според Нисман, президентката е направила опит да осуети разследването на атентата по политически и икономически причини. Тя не е искала влошаване на отношенията с Иран, който според убития прокурор носи основната вина за нападението срещу Еврейския културен център.

Нисман е бил на мнение, че Кирхнер се е договорила с Иран за продължаване на доставките на петрол в замяна на прекратяване на наказателното преследване срещу иранските обвиняеми. На 15 януари 2015 година Алберто Нисман внесе обвинителен акт срещу Кирхнер за прикриване на улики, свързани с атентата от 1994 година. Прокурорът искаше да даде показания пред аржентинския парламент на 19 януари и да разкрие нови подробности около разследванията, но смъртта му попречи. Кристина Кирхнер от своя страна смята, че е станала жертва на комплот. В телевизионното си обръщение, Кирхнер заяви, че правителството не е отговорно за смъртта на прокурора. Нисман бил "използван" от тайните служби, за да подклажда антиправителствени настроения.

Тайната власт на военните

Flash-Galerie Grupo de Arte callejero (GAC)

Аржентинци протестират срещу липсата на съдебни наказания за членове на военната диктатура

Кристина Кирхнер обоснова разпускането на тайните служби с необходимостта от преосмисляне на миналото. Въпросните служби били замесени в делата на аржентинската военна диктатура /1976 до 1983/. Вероятно обаче станалото има друга причина. SI отдавна е трън в очите на президентката. Още през декември 2014 тя уволни дългогодишния директор на службата Антонио Хайме Стиусо. Тя го подозираше, че подготвя съдебни процеси срещу нейното правителство заедно с прокурора Нисман. Същевременно Крихнер подсилва военното разузнаване, за което писаха аржентинските медии. Тя е увеличила годишния бюджет на военното разузнаване от 45 на 145 милиона евро.

Нарастващото влияние на военното разузнаване също не е случайност. Негов шеф е верният на Кирхнер генерал Сезар Милани. Неговото номиниране за шеф на армията през юли 2013 година предизвика широки протести в Аржентина. Правозащитни организации твърдят, че генералът носи отговорност за "изчезването" на един "дезертирал" войник по време на военната хунта. Досега Кристина Кирхнер не е взела становище по тези обвинения. Военното разузнаване и генерал-лейтенант Сезар Милани нямат причина да са недоволни от идеите на президентката за създаване на новата Федерална агенция за тайните служби.

Редакцията препоръчва