Кения - регионалната сила | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.08.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кения - регионалната сила

Огромна и красива страна с невероятни плажове и още много екзотика. Но и земя, видяла много кръв и междуособици. Днес Кения избира президент и парламент - повод да си припомним някои факти за източноафриканската страна.

В центъра на кенийската столица Найроби, на хвърлей камък от парламента, се издига статуята на бореца за свобода Дедан Кимати. Не всички я приемат. Генерал Кимати беше сред водачите на кървавото въстание "Мау Мау" срещу британското колониално господство през 1950-те години, в което загинаха и безброй невинни хора. Независимо от това паметникът на Кимати е израз на националната гордост на кенийците, победили британската свръхсила.

Политика на расово разделение

Още когато в началото на 19-и век за пръв път установява властта си над тогавашната "Британска Източна Африка", Великобритания призовава своите граждани активно да се заселват в тези територии. Така преселници от Великобритания си подсигуряват най-плодородните земи на централното плато, където изграждат обширни плантации и ловни полета. Идеята е така наречените "White Highlands" (високите земи на белите) постепенно да се превърнат в сърцевина на политиката на расово разделение. Британците обаче не съобразяват, че прокудените от родните им земи местни хора ще станат техни заклети врагове. Това е най-големият етнос в Кения, наречен "кикую". Тъкмо тези хора се превръщат в двигател на борбата за независимост.

Новото начало в Кения се олицетворява най-вече от първия свободно избран президент Джомо Кениата, който също произхожда от този етнос. Но още под неговото управление междуетническите напрежения започват да играят все по-голяма роля в политиката. Земите и политическите постове с предимство се раздават на хора от етноса "кикую". Тази политика продължава и наследникът на Кениата - Даниел Арап Мой. През 2002 година обаче идва голямата политическа изненада: опозицията се обединява и успява да възкачи на президентското кресло своя общ кандидат Мвай Кибаки. Кения се превръща в символ на надеждата за цяла Африка.

Unabhängigkeitstag Kenia 12.12.1963 Jomo Kenyatta (-/AFP/Getty Images)

Джомо Кениата става първият президент на страната след получаването на независимост

В рамките на мандата си до следващите избори Кибаки остава в равностойна политическа конкуренция със своя опозиционен опонент Раила Одинга, а на самите избори 2007 година Избирателната комисия го обявява за победител, въпреки многобройните обвинения за измами. Привържениците на двамата се надигат едни срещу други, в резултат от което избухва ужасяващ междуетнически конфликт. Загиват повече от 1000 души, а стотици хиляди са прокудени от родните си места. Насилията затихват едва когато, в резултат от силния международен натиск, Кибаки и Одинга сформират коалиционно правителство.

През 2010 година в Кения е проведена конституционна реформа, която укрепва разделението на властите. Оттогава страната е разделена на 47 полуавтономни административни окръга, които се управляват от избрани губернатори. През 2013 година се провеждат относително свободни президентски избори, спечелени от Ухуру Кениата, четвъртия син на Джомо Кениата, основателя на независима Кения.

Икономическа регионална сила

Touristen im Massai Mara National Park in Kenia (picture-alliance/dpa)

Кения е търсена туристическа дестинация в цял свят

Кения е водещата икономическа сила в Източна Африка. Според статистиката на Световната банка от 2014 година, населението на страната има средни доходи. Поради благоприятното си географско положение на Индийския океан, за своите съседи Кения служи като важен търговски път за доставка на автомобили, машини и евтини стоки от Азия. Страната е известна с износа на декоративни цветя, кафе и чай. Благосъстоянието наистина нараства, но това нарастване е много неравномерно. Все още 40% от кенийците живеят под прага на бедността. Голям проблем са високата младежка безработица и корупцията.

Ключов стопански фактор е туризмът. Но кръвопролитията през 2007 година подплашиха много туристи. Същото важи и за опасността от ислямистки терор. През 2013 година терористи нападнаха един мол в столицата Найроби и убиха повече от 60 души. Но най-тежкото терористично нападение в Кения си остава ислямистката атака срещу посолството на САЩ в Найроби, при която през 1998 година бяха убити над 200 души, а хиляди бяха ранени.