Кенгуру в прокуратурата. Или когато абсурдът стане нетърпим. | Новини и анализи от България | DW | 14.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Кенгуру в прокуратурата. Или когато абсурдът стане нетърпим.

Очевидно в България на всекиго може да му се измисли някакво прегрешение, показа казусът "Бобоков". А това на свой ред показва колко напреднала в България е ерозията на върховенството на правото, пише Ясен Бояджиев.

Главният прокурор Иван Гешев

Главният прокурор Иван Гешев

Възможно ли е заради това, че си разменял с някого в Уотсап преписани от медиите банални общодостъпни новини, да те обвинят, че си застрашил националната сигурност и да те тикнат в ареста? Звучи невероятно, но е възможно.

Кенгуруто

Въобще, тук напоследък някои неща са толкова абсурдни, че няма как да бъдат описани с достъпни за здравия разум средства. Та се налага човек да прибегне да някакви откачени сравнения. В исторически план е подходящо сравнението със сталинистките времена. А ето и нещо от литературата: през 1949 г. главният герой в романа „Кенгуру" на Юз Алешковски (автора на прочутата песен „Товарищ Сталин, вы большой ученый") е разследван и съден по „дело за зверското изнасилване и убийство на най-старата кенгурка в Московския зоопарк през нощта на 14 юли 1789 г. срещу 5 януари 1905“.

Редакцията препоръчва

Героят, разбира се, няма нищо общо със „зверското“ деяние, понеже самото то е напълно измислено. Също като останалите „особено важни дела“, за чието "разкриване" неуморно работят съветските чекисти. Според обяснението на един от тях, тези дела са „неограничен брой, доколкото си ги фабрикуваме сами“.

Фабрикуването

Та и българската прокуратура напоследък се е отдала на това занимание и много подобни "кенгура" вече бяха изфабрикувани от нея. Методът бе сполучливо формулиран неотдавна от съдийката по дело, завършило с оправдателни присъди за всички обвиняеми: "Част от обвиненията не съставляват престъпления, а друга част от обвиненията са за престъпления, които не са извършени". Заради стремглавия ход на събитията тези дни последното (известно засега) прокурорско "кенгуру" остана недооценено. Което е незаслужено, защото то хвърля обилна светлина върху смисъла на тези събития и показва, по-специално, какво е новото в сегашните протести.

Става дума за прокурорското постановление, с което като обвиняем бе привлечен (арестуван за трети път и освободен срещу 1 милион лева гаранция) бизнесменът Бобоков. Според прокуратурата той влязъл в престъпен сговор с президентския секретар Узунов, в резултат на което последният, в нарушение на  служебните си задължения, му пращал чат-пат по Уотсап информации, извадени от някаква новинарска сводка на служба „Военна информация“. Така двамата застрашили националната сигурност "чрез разкриване на оперативния интерес на специална разузнавателна служба“.

Секретна информация?

Сводката явно се смята за супер „секретна“, само дето в нея няма нищо тайно, а само изцяло публични информации, които могат да бъдат открити във всяка българска и чуждестранна новинарска медия. Като например: премиерът на Либия Файез ал Сарадж обсъдил с министър-председателя на Италия Джузепе Конте обстановката в страната; после същият обсъдил същото в Брюксел с Федерика Могерини; Съветът за сигурност на ООН пък провел извънредно закрито заседание по либийската тема. Може да се види и напълно протоколно прессъобщение за предстоящо посещение на президента на републиката в Китай. В много от новините са посочени и „секретните“ източници – Ройтерс, Асошиейтед прес, БТА...

Пътем да обърнем внимание с какво се занимават и за какво им плащаме на т.нар. секретни служби (в случая военното разузнаване): копи-пейст по сайтовете или, както се казваше по-рано, събиране на изрезки от вестници. Както и че „оперативните им интереси“ са явно доста семпли и безсмислени.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Доста семпли са и творческите възможности на прокуратурата. Резултатът от тях е много смешен, но и страшен. Защото на всеки може да му бъде измислено едно „кенгуру“. И защото ясно се вижда колко е напреднал процесът по „зверското изнасилване и убийството“ на върховенството на правото.

А всъщност трябва да благодарим на Гешев!

Има обаче и добра новина. Години наред темата за необходимостта от реформа в съдебната система и преди всичко в прокуратурата оставаше неразбрана и слабо популярна. Само преди десетина месеца, например, протестите срещу избора на Гешев за главен прокурор едва събираха по пет-шестстотин души. Оттогава насам обаче прокуратурата съвсем го „удари през просото“ и абсурдът вече е съвсем видим. Така че днес тя се превърна в основна тема, а оставката на Гешев – в основно искане на многохилядни протести. Това е голям скок в израстването на гражданското общество, за което всички (включително онези, които си го избраха и му дърпат конците) трябва да благодарят на главния прокурор.

Реклама